Ревматоиден артрит е разпространено заболяване, засягащо около 1% от населението и при жените се открива до 3 пъти по-често, отколкото при мъжете. Пикът на заболяването е около 40 години, въпреки че може да се появи на всяка възраст.
Често срещани симптоми при пациентите с ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит се характеризира с многоставен възпалителен процес, обикновено симетричен, особено в малките стави на ръцете и краката. В същото време повечето пациенти развиват възпаление и в други стави:
- раменете;
- лактите;
- бедрата;
- коленете;
- глезените.
Възпалението се характеризира с болка, придружена от локална треска, подуване и зачервяване. Болката обикновено се появява в покой, достигайки своя връх в средата на нощта и към сутринта, със значителна и типична сутрешна скованост.
Без лечение на възпалителния процес могат да настъпят необратими промени в ставите, с развитие на деформации и ограничения в обхвата на движение на ставите. Има и други прояви на болестта, с извънставно участие като очи, бели дробове и др.
Как се поставя диагноза ревматоиден артрит
Диагностиката става с помощта на типичната клинична история, констатации на възпаление в ставите при физикалния преглед и лабораторни тестове, показващи възпалителен процес с повишено утаяване на кръвта и други индекси.
При около 70% от пациентите „ревматичният фактор“ може да бъде открит в кръвта. Това е антитяло (протеин), което потвърждава диагнозата ревматоиден артрит при пациенти с подходяща клинична картина, но само по себе си не е достатъчно за поставяне на правилната диагноза, тъй като се появява при широк спектър от заболявания и дори може да се намери в кръвта на здрави хора.
През последните години е добавен по-специфичен кръвен тест за диагностициране на ревматоиден артрит. Констатациите от този тест могат да присъстват много години преди заболяването за се прояви и следователно могат да доведат до бърза диагноза още при появата на симптомите.
В какво се състои лечението
През последното десетилетие лечението на ревматоиден артрит е претърпяло истинска промяна. Лечението има за цел да постигне ремисия или ниско ниво на активност на заболяването. Това е в съответствие с индексите, които включват броя на чувствителните и подути стави, оценката на лекаря и индексите на възпалението. За да се постигне целта е необходимо да се прави оценка на пациента на всеки 3 месеца.
Лечението се основава на препарати, които променят хода на заболяването, наречени Модифициращи заболяването антиревматични лекарства (DMARDs).
На първия етап синтетичните DMARD, се използват като еднократна обработка или в комбинация. Обикновено е приемливо да се опитат до 3 синтетични препарата. Ако целта не бъде постигната, е възможно да се премине към биологични терапии, които включват няколко групи препарати.
Като част от терапията могат да се използват и стероиди с ниски дози, за да се постигне бързо подобрение на възпалителния процес.
В заключение
Ревматоидният артрит е сравнително често срещано заболяване, което причинява страдание и без лечение може да доведе до физически ограничения. През последните години се наблюдава голям напредък в лечението на ревматоиден артрит, като способността в повечето случаи е да спира процеса. От голямо значение е лечението на ранните стадии на заболяването, за да се предотврати увреждането на ставите и да не се влоши качеството на живот на пациента.
