В Слънчевата система вероятно някога е имало още една планета, която е била изхвърлена от орбитата си, но чието присъствие е допринесло за настоящите планетарни орбити
Планетите са се зародили от прах и газ и са обкръжили младото Слънце. Смята се, че орбитите на газовите гиганти някога са били доста близки и под формата на окръжности, но гравитационните взаимодействия са ги променили до настоящия им вид. Според учените тази конфигурация е „крайно необичайна“, но причините не са известни, пише „Дейли мейл“, цитиран от Новини.бг.
Американски учени създадоха хиляди модели за това как орбитите на планетите от Слънчевата система са се развивали с течение на времето и смятат, че са открили най-вероятното обяснение. Според тях Юпитер и Сатурн са преминали към „ексцентричните си“ овални орбити по-рано от смятаното досега.
Според астрономите орбитите на ледените гиганти като Уран и Нептун са били повлияни от гравитационно изтегляне на мистериозна планета, която сега липсва и която според тях била леден гигант между Сатурн и Уран.
„Вече знаем, че само в нашата галактика има хиляди планетни системи“, казва Мат Клемънт от Научния институт Карнеги във Вашингтон, ръководител на изследването. „Но се оказва, че подреждането на планетите в нашата Слънчева система е доста необичайно, затова използвахме модели, за да пресъздадем процесите на формиране, поясни той. Това е нещо като да се опиташ да разбереш какво се е случило по време на катастрофа – колко бързо са се движили автомобилите, в какви посоки“, допълва той.
Учените смятаха, че в зората на съществуването си Юпитер е извършвал три пълни завъртания около Слънцето за времето, в което Сатурн прави две пълни обиколки. Анализите на специалистите от екипа на Клемънт показали, че тази хипотеза не обяснява настоящата конфигурация на газовите гиганти.
Според техния модел Юпитер най-вероятно е извършвал две завъртания около Слънцето за времето, през което Сатурн прави едно завъртане. Установено било също, че орбитите на Уран и Нептун са повлияни от множество външни фактори. Сред тях са гравитационното влияние на пояса на Кайпер, както и въздействието на друг леден гигант, който е бил изхвърлен от орбитата си. Екипът смята, че моделът им може да се използва за изучаване на създаването на планетите и на планетни системи, на които би могло да има живот.
