На 22 ноември Православната църква отбелязва паметта на свети апостол Филимон и на свети Михаил воин българин. Житията им напомнят за вярата, саможертвата и предаността към християнските добродетели.
Почит към двама светци
Свети апостол Филимон е сред важните фигури в ранното християнство. Той е родом от град Колоса в югозападната част на Мала Азия. Вярата му започва след проповедта на свети апостол Павел, който го привлича към учението на Иисус Христос. Филимон приема християнските добродетели и се отличава с любов и състрадание към хората. Той е бил готов да подпомага проповедниците на Христовото благовестие.
Сред най-значимите моменти в неговото житие е посланието, което апостол Павел му изпраща по време на двугодишното си затворничество в Рим. Посланието е запазено в Библията и съдържа молба Филимон да приеме обратно избягалия си роб Онисим. След покръстването си в Рим Онисим е изпратен обратно не като роб, а като обичан брат в Христос. Това послание се приема като пример за милосърдие и братство.
Съпругата на Филимон, Апфия, също е била отдадена християнка. Двамата пострадали мъченически за вярата си в края на I век.
Свети Михаил воин българин живял по времето на византийския император Михаил III. Той бил с български произход и роден в град Потука. Родителите му били християни още преди официалното покръстване на българския народ и го възпитали във вярата. По-късно Михаил постъпил на служба във византийската войска и достигнал командването на голям военен отряд.
По време на войната между арабите и византийците, когато вражеските войски се насочили към столицата на империята, свети Михаил бил сред нейните най-смели защитници. Заедно със своя отряд и с Божия помощ той изиграл ключова роля за победата над враговете.
След победата Михаил благодарил на Бога, разпуснал войската си и се върнал в родния край. Той живял праведен живот и починал в мир. Още приживе бил почитан от хората, а след смъртта му при гроба започнали да се случват чудеса и изцеления на болни, които идвали с вяра.
През Второто българско царство цар Калоян превзел град Потука и пренесъл мощите на свети Михаил воин в старата столица Търново. По-късно свети патриарх Евтимий написал похвално слово за него. След османското завладяване на Търново следите на светите мощи се губят.
Житията на свети апостол Филимон и свети Михаил воин българин напомнят за силата на вярата, която вдъхновява добри дела, защита на ближния и устойчивост пред трудностите.


