Проектобюджетът на България за 2027 г. предвижда дефицит под 4% и икономически ръст от 2,5%. Финансовата рамка беше представена от премиера Румен Радев и вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев в УНСС. Радев определи бюджета като „бюджет на вразумяването“.
Основни параметри
Това е първият целогодишен бюджет у нас, изцяло изготвен в евро. Заложени са приходи от малко над 51 млрд. евро и разходи от почти 56 млрд. евро. Така дефицитът възлиза на 4,9 млрд. евро, или 3,5% от БВП.
По методологията на Европейския съюз дефицитът е 4,3%, което означава, че България остава изложена на риск от санкции.
В проектобюджета е заложена инфлация от 4%. Държавният дълг ще достигне 31,4% от БВП. Страната ще изтегли нов дълг от 8,6 млрд. евро, а за 2028 г. и 2029 г. са предвидени нови задължения съответно от 8,5 млрд. евро и 7,9 млрд. евро.
Радев заяви, че бюджетът задава посоката на развитие на държавата и че целта е българите да живеят по-добре и по-сигурно. По думите му правителството трябва да намали прекомерния дефицит и разходите, без това да води до по-ниски доходи и социална подкрепа.
Премиерът се позова на данни на Евростат, според които през 2025 г. дефицитът на начислена основа е бил 4%, а не 3%.
Той посочи, че разходите растат всяка година, а същите хора, които са ги увеличавали, сега настояват за свиване. Радев призова експертите да предложат как да бъдат намалени разходите, без да се засягат заплатите, пенсиите, социалната подкрепа, текущата издръжка и капиталовите разходи.
Премиерът отбеляза, че разликата между вноса и износа расте в полза на вноса. По думите му промишленото производство вече четвърта година върви надолу, а преките чуждестранни инвестиции са на критично ниски нива и продължават да намаляват.
Радев посочи и данни от доклади на Сметната палата. Според тях има неразплатени задължения от 1,8 млрд. евро към общините и 0,77 млрд. евро към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Той добави, че с 1,4 млрд. евро лихви за 2027 г. държавата е вече близо 4 млрд. евро назад. Радев описа бюджета като тежък камион без спирачки, който трябва да бъде спрян и върнат нагоре по склона.
Гълъб Донев също коментира одитните доклади на Сметната палата. По думите му одитът на АПИ е установил поети ангажименти за 18 млрд. 236 млн. и 800 хил. лева при утвърдена разходна база от 11 млрд. 396 млн. и 100 хил. лева. Открити са и 1017 неодобрени сертификата за близо 1 млрд. и 200 млн. лева.
Допълнително са отчетени 312 млн. и 500 хил. лева за индексация на договори и близо 6 млн. и 200 хил. лева за лихви.
Донев посочи, че през 2025 г. са изплатени около 400 млн. евро по инвестиционната програма за общински проекти, а сега се изплащат близо 800 млн. евро. Оставащите задължения са 1,8 млрд. евро и според него тежестта ще се пренесе и към бюджетите за 2027 и 2028 г.
Одитите на социалните плащания показват значителен ръст на разходите. Разходите за пенсии са се увеличили повече от два пъти, социалните плащания също са нараснали повече от два пъти, а средствата за лична помощ са се увеличили над шест пъти.
В същото време покритието на разходите на държавното обществено осигуряване със социалноосигурителни вноски е намаляло с 5 процентни пункта.
От 10 юли 2026 г. за България е задействана процедура по прекомерен дефицит. Донев предупреди, че страната трябва да се съобрази с препоръките на Европейската комисия, за да избегне наказателни процедури.
Сред основните приоритети на правителството през следващата година ще бъдат оздравяването на публичните финанси, засилването на социалната подкрепа и повишаването на доходите.
Правителството залага бюджетният дефицит да бъде 3,5% от БВП през 2027 г., а до 2029 г. да падне под 3%. Инфлацията се очаква да бъде 4% през 2027 г. и да се понижи до 2,4% през 2029 г. Прогнозната безработица за периода 2027–2029 г. е 3,4%.
Номиналният БВП през 2027 г. се очаква да достигне 141,3 млрд. евро. Разходите за отбрана са заложени на 2,23% от БВП, а капиталовите разходи трябва да достигнат 6 млрд. евро.
Държавният дълг се очаква да бъде 31,4% от БВП в края на 2027 г. Донев подчерта, че България запазва четвъртото си място в ЕС сред държавите с най-нисък дълг.
Административната реформа предвижда в рамките на три години да бъдат съкратени над 5000 щата. Най-силно това ще засегне работещите в МВР, Министерството на земеделието и храните и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Радев каза, че трудната част ще бъде административната реформа, и подчерта, че няма да има механични съкращения.
По думите му в МВР вече тече процес по освобождаване на оперативните структури от хора с ТЕЛК. Той заяви, че държавата ще защитава интересите на хората с увреждания, но ще бъде безкомпромисна към фалшивите ТЕЛК-ове.
В МВР вече се освобождават и служители, които едновременно получават пенсия и заплата.
В публичните предприятия членовете на бордовете ще бъдат намалени от петима на трима. Предвижда се и оптимизация на персонала.
Радев заяви още, че заплатите в някои структури са твърде високи и не отговарят на функциите им и на финансовото им състояние. Където законът не изисква, одитните комитети са премахнати.
Основните данъчни ставки се запазват. ДДС остава 20%, корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица остават 10%, а данъкът върху дивидентите е 5%.
Не се предвижда промяна и в здравните и социалноосигурителните вноски. Държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт обаче ще започнат да плащат личните си осигурителни вноски.
Максималният осигурителен доход се повишава на 2400 евро.
Сред новите мерки е еднократен данък върху свръхпечалбата от 33%. От събраната сума 30% ще се връщат за реинвестиции.
Данъкът върху разходите в натура се увеличава от 3% на 7%. Предвижда се и по-висок акциз за луксозните автомобили с мощност над 340 конски сили, както и за цигарите, алкохола и горивата.
Прагът за регистрация по ДДС се повишава на 60 000 евро от 2027 г.
Правителството ще се стреми към консолидация на публичните финанси чрез по-добра събираемост на приходите, оптимизация на разходите и изпълнение на ангажиментите към НАТО.
Минималната работна заплата ще стане 660 евро, а пенсиите ще бъдат осъвременени със 7,8% от 1 юли 2027 г. За това са предвидени допълнителни 552,6 млн. евро. Максималната пенсия се повишава до 1874 евро, а линията на бедност – до 443 евро.
Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст ще бъде увеличено на 450 евро. Предвиждат се и допълнителни 72,5 млн. евро за подкрепа на семействата. Девет от общо 12 вида помощи ще бъдат увеличени.
Данъчните облекчения за деца ще бъдат 5000 евро за едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три или повече деца.
Залага се и ново облекчение за детско развитие. То предвижда намаление на годишната данъчна основа с 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две деца и 6000 евро за три деца.
От 1 януари възможностите за родителите да получават данъчни облекчения се разширяват. До 200 евро могат да бъдат върнати в семейството за разходи за спорт, езикови школи и частни лекари.
Облекчението може да се ползва само от единия родител. Кандидатът трябва да има изрядно данъчно досие. Неплатена глоба към КАТ или данък за автомобила лишава родителя от правото на тази помощ.
Допълнителни 493 млн. евро ще бъдат насочени към Националната здравноосигурителна каса. За възнагражденията на лекарите специализанти са предвидени още 30 млн. евро.
Заплатата на специализант, приет по държавна поръчка, ще бъде 1900 евро, а възнагражденията на останалите специализанти ще се увеличат с 350 евро.
За Националната детска болница са заложени 50 млн. евро, към които ще бъдат добавени още 48 млн. евро в капитала ѝ.
В образованието са предвидени 36 млн. евро повече за безплатни учебници от първи до 12. клас. Стипендиите за учениците в гимназиален етап ще бъдат увеличени с 20%, а за професионалното и техническото обучение ще бъдат отделени допълнителни 10 млн. евро.
Други 27,3 млн. евро ще бъдат насочени към студентските столове и ремонтите на общежития.
Отбраната е определена като абсолютен приоритет. По думите на Радев тя ще бъде най-големият бенефициент по отношение на капиталовите разходи с 418 млн. евро повече от 2026 г.
Премиерът посочи, че изграждането на всички магистрали само с публични средства би отнело 50 години. Затова вече има закон за публично-частното партньорство.
Предвидени са 65 млн. евро за проектиране на тези проекти. Амбицията на правителството е догодина да се постигнат споразумения и да започне реално строителство по много обекти едновременно.
В бюджета е заложено стимулиране на икономическия растеж. Прагът за задължителна регистрация по Закона за ДДС се увеличава на 60 000 евро от 1 януари 2027 г., на 70 000 евро от 1 януари 2028 г. и на 75 000 евро от 1 януари 2029 г.
Предвижда се и въвеждане на задължително електронно фактуриране за местни доставки.
Инвестициите ще бъдат насърчавани с 60 млн. евро. Средствата за развитие на индустриални зони и паркове се увеличават с 51 млн. евро, а 10 млн. евро се осигуряват за партньорство с международни институции за публично-частно партньорство.
С 10 млн. евро се увеличават средствата за средните професионални технически училища. Разширява се и подкрепата за приоритетни проекти, свързани със средния бизнес.
Прагът на инвестициите се променя от 25 на 15 млн. евро, а изискването за броя на работните места се намалява от 100 на 40.
Средствата за наука се увеличават с почти 100% и достигат 62 млн. евро.
Посочени бяха и инициативи като изграждането на първата гигафабрика за изкуствен интелект в България, европейския цифров портфейл, сътрудничеството с Европейската космическа агенция и с инициативата „DIANA“ на НАТО.
Радев обърна внимание и на данъчните облекчения за инвестиции във високи технологии, дигитализация и иновации.
Той обясни, че бюджетът е представен в аулата на УНСС, защото правителството е искало открито представяне и диалог с гражданите и работодателите.
Донев подчерта, че представянето в университетска среда не цели да измести дебата от Народното събрание или Министерския съвет, а да постави началото на открити обществени консултации.
Следващата седмица предстоят срещи със социалните партньори, а в сряда проектът ще бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В деня на представянето на бюджета в УНСС лафката на университета се оказа запечатана. На витрината беше поставена бележка, че обектът е запечатан заради данъчни нарушения.
