Варна е град с дълга връзка с морето, но хората, които продължават традиционния риболов, твърдят, че са изправени пред риск да изгубят местата за съхранение на лодките и оборудването си. Според рибарската общност спорът не е само за конкретни лодкостоянки, а за това дали в съвременния град ще остане място за традиционния поминък и културата на рибарството.
Спор за статута на лодкостоянките
Рибарите посочват, че използват тези места от 70-те и 80-те години на миналия век и разполагат с документи, включително стари административни разрешения. По тяхна информация лодкостоянките са били пропуснати в Общия устройствен план през 2012 г., което днес създава правна несигурност и позволява те да бъдат третирани като нерегламентирано заети. Въпреки съдебното решение на Върховния административен съд те да напуснат, рибарите заявяват, че ще продължат да оспорват начина, по който институциите представят историята на терените.
Общността настоява за опазване на местния поминък и за устройствено уреждане на лодкостоянките. Рибарите не търсят непременно частна собственост, а достъп до обществен ресурс, необходим за работата им. Искането им е подкрепено от 27 рибарски сдружения, а самата общност заявява готовност да защитава интересите си и да участва в търсенето на общоприемливо решение.
Рибарите твърдят, че са предложили сравнително евтин проект за място за около 100 лодки на стойност между 150 и 200 хиляди евро. Като възможна локация посочват района на Малка Чайка, където наблизо има електричество и вода. Идеята предвижда минимална намеса в околната среда, преместваеми съоръжения, без масивно строителство и бетониране, както и необходимата инфраструктура, водопопиваща настилка и зеленина.
Според тях предложението може да бъде проверено, съгласувано и реализирано технически, устройствено и екологично. Рибарите заявяват, че нямат принципни възражения срещу университетски, спортни или други обществени проекти, но настояват да бъде запазено място и за техния поминък. Те посочват и че районът е защитена зона по Натура 2000 с природна стойност и местообитания на птици, поради което всяко решение трябва да отчита защитените зони и биоразнообразието.
Рибарите твърдят още, че работна група е била създадена през 2023 г., но не е довела до устойчиво решение. По думите им е имало и разбиране да не се стига до изгонване, преди да бъде намерена алтернатива. Според тях общо решение може да се търси чрез независима гражданска медиация и среща с представители на рибарските сдружения, областната и общинската администрация, университетите и екологични експерти.
Възможното посредничество не би променило съдебните решения и не би пренебрегнало закона, но би могло да помогне за законен изход, който да не унищожава поминъка на рибарите и да отчита обществения интерес. Според общността въпросът е дали развитието на Варна може да остави място и за хората, които пазят връзката на града с морето.
