Законопроектът за българския език, внесен от „Възраждане“, беше приет единодушно на първо четене със 153 гласа „за“. ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене е удължен до максималните три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете, съобщава БТА.
Основните промени
Според вносителите законопроектът цели да създаде цялостна правна рамка за държавната езикова политика. Той урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера, включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация.
От „Възраждане“ посочват, че в момента над сто закона съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на български език в различни сфери. Според вносителите обаче липсват координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.
Законопроектът не засяга личната и неофициалната употреба на езика и не ограничава правата на хората, които използват други езици в частната сфера, отбелязват от партията.
Проектът предвижда създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Той ще има експертно-консултативни функции, ще координира институционалната политика и ще подпомага дейностите по опазване и развитие на езика. Предвижда се съветът да докладва всяка година за състоянието на езиковата среда.
В състава му трябва да участват представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка към езиковата политика.
Вносителите посочват, че законодателства с подобен характер има във Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша. По думите им такива закони са съвместими с правото на ЕС, когато се отнасят до публичната сфера и не възпрепятстват свободното движение на хора и услуги.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отбеляза, че законопроектът се внася в шести пореден парламент от 2021 г. насам. Той заяви, че през последните десетилетия, особено след влизането на България в ЕС, в страната се е установило безпрецедентно и неофициално двуезичие. По думите му това е недопустимо, защото противоречи на Конституцията.
Костадинов коментира, че почти навсякъде българският език е дублиран с английски. „Огледайте се в София, няма да разберете, че се намирате в столицата на държавата, която е дала писмеността, на която пишат повече от 300 милиона души, защото в собствената ни страна кирилицата се чувства все по-дискриминирана, изтласкана и ограничавана“, каза той.
Според Костадинов законопроектът трябва да бъде приет и подобрен с предложенията между първо и второ четене, независимо от несъвършенствата му.
Председателят на парламентарната комисия по образованието и науката Димитър Здравков от „Прогресивна България“ заяви, че законопроектът посочва ролята на държавата, но не урежда конкретни задължения и не определя държавните органи, отговорни за изпълнението на заложените политики.
Здравков обърна внимание и на това, че в проекта се предвижда Консултативен съвет за българския език, без да са регламентирани неговите статут, функции и отговорности. Той заяви, че философията и духът на закона съответстват на конституционните постановки и на обществената необходимост от защита на българския език. Затова подкрепя приемането му, но настоява за сериозна работа между първо и второ гласуване, която да отстрани установените непълноти.
Според Здравков трябва да се обсъди и промяна на заглавието на законопроекта, тъй като философията му се отнася до защитата на българския език, а не до неговото уреждане.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС също посочи необходимостта конкретно да бъдат разписани задълженията на институциите, най-вече на Института за български език, който отговаря за езика.
„Има аргументи срещу това, че трябва да има специален закон, смятам, че част от тях са валидни, но лично в мен надделява мнението, че трябва да има такъв законопроект“, каза Вълчев. Той допълни, че езикът е жива система и сам по себе си няма нужда от регулиране, но има нужда от регулиране на обществените отношения.
Вълчев смята, че законопроектът може да бъде подобрен между първо и второ четене. По думите му е добре да бъде създадена работна група с участието и на представители на висшите учебни заведения.
