Мащабен проект за център за данни в северозападната част на канадската провинция Алберта предизвика сериозно безпокойство сред учени и еколози заради очакваното количество остатъчна топлина, което съоръжението ще отделя в околната среда.
Спор за екологичната оценка
Според анализ на физика Робърт Дейвис от Държавния университет на Юта комплексът „Wonder Valley“ може да изхвърля дневно енергия, равна на приблизително 23 атомни бомби с мащаба на тази, използвана в Хирошима. По думите на учения въздействието върху региона може да бъде огромно, ако не и екстремно.
Проектът на стойност 70 милиарда долара е подкрепен от инвеститора Кевин О’Лиъри. Предвижда се съоръжението да бъде разположено на около 130 километра югозападно от резервата на коренното население Стърджън Лейк Крий (SLCN).
Макар теренът да е извън границите на резервата, той попада в райони, които исторически се смятат за традиционни земи на общността.
През април местното правителство на Алберта реши да освободи проекта от цялостна и задълбочена оценка на въздействието върху околната среда. Аргументът е, че ще бъдат използвани стандартни енергийни и водни системи. Решението предизвика остро недоволство сред правни експерти и екологични организации.
Дейвис също постави под въпрос липсата на цялостен анализ. Според него комплексът може да се превърне в най-големия точков източник на топлина на планетата.
Центърът няма да използва електроенергия от общата мрежа, а ще разчита на собствени генератори на природен газ с мощност около девет гигавата.
Изгарянето на горивото, съчетано с топлината от изчислителните процеси, ще създава дневно топлинно натоварване от 16 до 18 гигавата. Според анализа концентрацията на толкова голямо количество енергия на едно място е безпрецедентна: газовите турбини и хилядите чипове за изкуствен интелект ще работят в непосредствена близост, вместо отделената топлина да се разсейва в широк регион.
Освен топлината, изчисленията сочат, че комплексът ще отделя около 30 милиона тона въглероден диоксид годишно. Това би било повече от 4% от общите въглеродни емисии на Канада. Дейвис подчертава, че действащите екологични стандарти не са създадени за съоръжения от подобен мащаб.
Представители на общността Стърджън Лейк Крий вече са подали съдебен иск с искане решението за отпадане на екологичната оценка да бъде преразгледано.
От Министерството на околната среда на Алберта заявяват, че преди началото на строителството проектът ще трябва да получи всички необходими индивидуални разрешителни и да докаже, че е безопасен за въздуха, почвата и водите.
Според Дейвис този подход не отчита цялостното въздействие. Индивидуалните разрешителни разглеждат отделните компоненти, докато общата екологична оценка анализира системата като единен механизъм — подход, който по думите му е необходим при проект с подобни размери.
