На 28 октомври Православната църква почита паметта на света великомъченица Параскева, светите мъченици Терентий, Неонила и техните деца, преподобни Стефан Саваит, свети Димитрий, митрополит Ростовски, както и преподобна Теофана — царица Теодора Българска.
Параскева и Теофана в църковния календар
Датата свързва две значими жития: на Параскева, която според преданието оцеляла след мъчения с огън, и на Теодора Басараб — българска царица, приела монашеството и името Теофана. На този ден имен ден празнуват Параскева, Параскев, Параско, Параска, Лъчезар, Лъчезара, Лъчко и Лъчиста.
Света великомъченица Параскева била родом от Икония в Мала Азия. След смъртта на благочестивите си родители пожелала да остане девица и да посвети живота си на християнската вяра.
Заради убежденията си била хвърлена в тъмница и подложена на мъчения, сред които и изтезание с огън. Според житието си излязла невредима. В крайна сметка била посечена с меч през 303 г., по време на управлението на император Диоклетиан.
Теофана Басараб: от царица до монахиня
Света преподобна Теофана била родена в началото на XIV век. Тя била дъщеря на Басараб I Основателя, първия владетел на Влашко, управлявал около 1310–1352 г., и съпругата му Маргита. При кръщението получила името Теодора и била възпитана в любов към Бога и ближния.
Според църковното житие през 1322 г. Теодора се омъжила за Иван Александър — деспот на Ловеч и бъдещ български цар, управлявал от 1331 до 1371 г. В семейството се родили трима синове: Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен. Според някои източници имали и дъщеря на име Василиса. Теодора била всеотдайна майка.
През 1331 г. тя последвала съпруга си в царската столица Търново. По това време там се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, пред които според преданието Теодора често се молела. Животът ѝ бил белязан от тежки изпитания, включително загубата на двама от синовете ѝ във войни.
Монашеският път на Теофана
Около 1345 г. цар Иван Александър решил да се раздели с Теодора и да вземе за съпруга Сара — жена от еврейски произход, приела християнството и името Теодора. Отстранена от двора, Теодора Басараб понесла несгодата с вяра в Божия промисъл. Тя се смирила и избрала монашеския живот, за да служи на Христос в манастир край Търново.
При пострижението си получила името Теофана в чест на светата византийска императрица Теофана. Нейните свети мощи се почитали в Търново, а Теодора-Теофана следвала с усърдие нейното житие.
След като синът ѝ Иван Срацимир се установил като владетел във Видин през 1356 г., преподобната, според църковното предание, се преместила във Видинското царство. Там била духовна наставница и съветница на съпругата му Анна, която също произхождала от рода Басараб и била нейна племенница.
Преданието разказва, че света Теофана прекарала последните години от живота си в Алботинския скален манастир, западно от Видин. Там се отдала на молитва, пост и монашески подвиг.
Точната дата и обстоятелствата около смъртта ѝ не са известни. Според църковната традиция тя се упокоила в Господ в напреднала възраст и била почитана като благочестива владетелка и монахиня, посветила живота си на вярата, милосърдието и грижите за ближните.
Кога е канонизирана Теофана Басараб
През 2022 г. Румънската православна църква канонизирала Теодора Басараб под името света преподобна Теофана Басараб и определила 28 октомври за ден на нейната памет. Днес тя е включена и в календара на Българската православна църква като преподобна Теофана — царица Теодора Българска.
На 28 октомври имен ден празнуват Параскева, Параскев, Параско, Параска, Лъчезар, Лъчезара, Лъчко и Лъчиста.
