Днес, 26 октомври, Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Доростолска. В народния календар Димитровден е сред най-значимите празници и бележи прехода към студените месеци.
Празникът на свети Димитър
Според народната пословица „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“. Вярва се, че на този ден светецът разтърсва бялата си брада и от нея падат първите снежинки. Традицията повелява, че в полунощ срещу празника небето се „отваря“, поради което денят е време за молитви и смирение.
Свети Димитър е роден през III век в Солун. Като управител на града той открито защитава християнската вяра, заради което е хвърлен в тъмница и мъченически убит на 26 октомври 306 година. Днес мощите му се съхраняват в базиликата „Свети Димитър“ в Солун.
В българския народен бит денят е известен като „Разпус“. Той бележи края на земеделската година. Наетите през пролетта овчари, говедари и ратаи приключват работа, стопаните се разплащат с тях и уговарят условията за следващия сезон.
Сред обичаите е „полазването“ в планинските райони. Вярва се, че ако първият гост в дома е добър и заможен човек, годината ще бъде здрава и плодородна. Друго поверие гласи, че ако луната в нощта срещу празника е пълна, кошерите ще преливат от мед. Димитровден дава и началото на сватбения сезон, а на трапезата задължително присъстват курбан от овче месо, яхния от петел и обредна пита с ябълки.
Празникът има и ключово място в българската история. На 26 октомври 1185 година, в деня на храмовия празник на църквата „Свети Димитър“ в Търново, братята Асен и Петър обявяват въстанието срещу византийското владичество. Този акт води до освобождението на България и създаването на Второто българско царство.
Днес в храмовете в цялата страна се отслужват тържествени литургии. Честит имен ден на всички, които празнуват — Димитър, Димитрина, Димо, Митко, Димана и техните производни имена.
