На 24 октомври Православната църква почита иконата на Божията майка „Всех скорбящих радост“. Денят е свързан и с историята на свети мъченик Арета и неговите съграждани, приели смъртта в името на вярата си.
Свидетелство за вярата
Свети мъченик Арета е живял през V и VI век. Той бил знатен жител на град Негран в Омиритската страна, известна от Свещеното Писание като Сава. В града и околността имало значително християнско население, макар в областта да преобладавали юдействащите евреи.
Царят на омиритските евреи, който по-рано претърпял поражение от благочестивия етиопски цар, решил да си отмъсти. Той насочил нападението си срещу християните в своите владения и обсадил Негран. Градът бил защитаван храбро от жителите си. След като не успял да го превземе със сила, царят прибегнал до измама и поискал да му бъде позволено доброволно да влезе в града.
След като получил достъп, юдействащият цар посочил най-видните християни, сред които и Арета. Той им поставил ултиматум да се отрекат от християнската си вяра, да хулят разпнатия Иисус, да покажат презрение към Светия Кръст и да приемат юдейството. Отговорът им бил единен и категоричен: те не можели да се отрекат от вярата, в която били кръстени.
Царят заповядал всички свещеници, дякони, монаси и монахини да бъдат изгорени на клада. Свети Арета, заедно с още 240 души, бил подложен на тежки мъчения. Въпреки това те останали твърди във вярата си. Накрая, по заповед на царя, били обезглавени. Историята им остава пример за непоколебимост и християнска любов.
Свидетелството на свети Арета и съгражданите му напомня за силата на духа и за това как вярата може да носи утеха и сила дори в най-тежките моменти.
