На 9 октомври българският енергиен пазар отбеляза рязък обрат. Само за два часа цената на електроенергията на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) се повиши с 156% — от малко над 148 евро до близо 380 евро за мегаватчас, като достигна 231 евро. Скокът засили опасенията на фона на очакваното поскъпване на природния газ с 34%.
Бизнесът е под натиск
Основният потърпевш от промените е българският бизнес. Предприятията с договори, обвързани с борсовите цени на електроенергията, са изправени пред по-високи оперативни разходи. За производства с непрекъснат технологичен процес възможностите за ограничаване на потреблението в пиковите часове са минимални, коментира д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Съвета по конкурентоспособност към Българската търговско-промишлена палата и основател на Соларна академия България.
На фона на поскъпването данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват увеличение на производството. От началото на годината до 11 октомври България е произвела около 35,37 тераватчаса електроенергия, което е ръст от 12,46% спрямо същия период на миналата година. Нетният износ е достигнал близо 3,66 тераватчаса, или почти 70% повече на годишна база.
Основният принос за този ръст идва от възобновяемите енергийни източници. До началото на октомври производството от ВЕИ достига 11,5 тераватчаса, с близо 34% повече спрямо предходната година. Почти 80% от общото увеличение на електроенергийната продукция се дължи на тях.
Експерти посочват, че бързото разрастване на соларните мощности увеличава производството през деня, но изисква по-гъвкаво управление на енергийната система. Когато фотоволтаичните централи произвеждат по-малко вечер, потреблението трябва да бъде покрито от други мощности. Батерийните системи могат да ограничат ценовите разлики чрез съхранение на енергия в часовете на по-ниско търсене, но ефективността им зависи от капацитета, продължителността на разреждане и възможностите на мрежата за пренос.
Върху борсовите цени влияние оказват и търсенето в съседните държави, възможностите за трансграничен обмен и ограниченията на електропреносната мрежа.
С наближаването на студените месеци природният газ също се очертава като риск за бизнеса. „Булгаргаз“ предложи на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) цената за ноември да достигне 59 евро за мегаватчас при 44 евро през октомври. Това е искано увеличение от близо 34%, а окончателното решение предстои да бъде взето от регулатора.
Експерти уточняват, че предложеното увеличение не означава автоматично същия ръст за всички предприятия. Въпреки това продължителните периоди на високи цени на електроенергията и природния газ могат да повишат себестойността на продукцията, да вдигнат цените за крайния потребител и да ограничат инвестициите в бизнеса.
