На 14 октомври православните християни отбелязват Петковден – деня на светата преподобна Параскева Търновска. Празникът е сред най-тачените в българския народен календар и е свързан с традиции, почит към мъчениците Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий, както и с надежда за здраве и плодородие.
Петковден и имен ден
Имен ден празнуват всички с имената Петко, Петка, Петранка, Кева, Параскева, Пенко, Петър, Петя, Петкан и техните производни.
Св. Параскева е родена в заможно и благочестиво семейство. Още в ранна възраст тя решава да посвети живота си на Бога. Посещава храмове, помага на бедни и нуждаещи се, а по-късно се оттегля в уединение край река Йордан. Там прекарва дълги години в строг пост, молитва и отшелничество. В напреднала възраст, по волята на ангел Господен, светицата се завръща в родното си място Епиват, където умира, а тялото ѝ е положено близо до градската църква.
Народната памет е съхранила няколко строги правила за 14 октомври, които се спазват, за да бъде годината благодатна:
- Помощ за ближния: Не бива да се отказва помощ на нуждаещите се, защото това се смята за лоша поличба.
- Годежи: Денят се приема за особено благоприятен за начало на зимните годежи. Не е прието без основателна причина да се отказва сватовство.
- Домакинска работа: Препоръчва се да се избягва тежката домашна работа, за да не се наруши закрилата над семейството.
От векове българите използват Петковден като ориентир за предстоящата зима.
- Първи сняг на празника вещае ранна и мразовита зима.
- Ако снегът се стопи веднага, се очаква мека и късна зима.
- Северен или източен вятър на 14 октомври предрича силни студове.
- Ако брезовите листа още не са окапали, зимата ще закъснее.
- Големи запаси от храна, събирани от катериците, са знак за дълга зима.
Петковден е свързан с раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните. В миналото овчарите са давали курбан за здравето на стопаните и стадата.
Важен елемент от празничната трапеза е обредният хляб. Той се поръсва със светена вода и се прекадява с тамян. Хлябът се поставя на масата заедно с мъжка риза, сол и вино, което символизира благословението и силата на светицата.
