Надценките в търговските вериги у нас варират от 99% до 141%, съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова. По данни на институцията, предоставени от самите търговци, тези стойности са определени като „безочливи и несправедливи“. КЗП извършва мащабни проверки на банки, бензиностанции и големи търговски вериги.
Спорът за цените на храните
Според Манолова при млечните продукти, плодовете и зеленчуците надценката над доставната цена за периода август-октомври достига 17%. Директорът на Главна дирекция „Контрол на пазара“ Игнат Арсенов подчерта, че повишението на доставните цени не оправдава скока в крайните цени за потребителите. КЗП настоява за икономическа обосновка и предупреждава за санкции, съобщава Нова телевизия.
Манолова определи пазарната ситуация у нас като „катастрофа за бюджетите на българските семейства“ и посочи, че подобни изкривявания не се срещат в другите страни от ЕС. Тя припомни, че инициативата „Кошница с грижа“ не е постигнала желания ефект, и заяви, че комисията ще търси начини за санкции при съществени отклонения от „справедливата стойност“ на продуктите.
От Сдружението за модерна търговия отхвърлиха обвиненията и заявиха, че КЗП подвежда обществото с интерпретации на данни. Според тях основната грешка е объркването на „ценови индекси“ на Евростат с търговски надценки.
От СМТ посочват, че България налага 20% ДДС върху храните, докато в много държави от ЕС процентът е значително по-нисък. Те отбелязват още, че след разходите за заплати, транспорт, ток и бракувана стока нетната печалба на търговците остава около 3%.
Според сдружението вносът на голяма част от храните е свързан с ниското местно производство и дефицита на суровини, а не с търговска политика.
КЗП подготвя срещи с най-често жалваните търговци, за да им даде възможност да коригират цените. Регулаторът разширява проверките и към заведенията за хранене и сектора на услугите, включително сервизите за смяна на гуми, където също са отчетени драстични скокове.
Бизнесът призовава за обективност и посочва, че публичното търсене на виновници не решава структурните проблеми в българското земеделие и икономика.
