Нови данни от доклад на Евростат „Ключови данни за условията на живот в Европа – 2026“ показват, че през 2025 г. около един на всеки шестима българи не е имал възможност да включва в менюто си месо, пиле, риба или техен вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни.
България в европейската класация
Делът на хората в този недостиг у нас е 15,8%, което е почти двойно над средното за Европейския съюз от 8,5%. По-неблагоприятна е статистиката единствено в Румъния, където показателят достига 18,1%, съобщава Vesti.bg.
Въпреки това България отчита устойчив напредък през последните 13 години. През 2012 г. 51,9% от българите не са могли да си позволят питателна храна. През 2023 г. този показател за първи път пада под 20%, а подобрението продължава и през 2025 г.
Материални лишения и риск от бедност
Евростат използва храненето като един от 13-те индикатора за измерване на тежкото материално и социално лишение. В България 15,0% от населението попада в тази категория при средно 6,3% за ЕС.
Особено тревожна е ситуацията при хората над 65 години, като България е сред шестте страни в съюза, където тази възрастова група е най-засегната. Данните показват още:
- Трудности при „свързването на двата края“: 76,9% от българите изпитват затруднения с бюджета си, което ни поставя веднага след Гърция в негативната класация.
- Неравенство и работещи бедни: България е лидер по доходно неравенство в ЕС, а рискът от бедност остава висок и сред работещите граждани – 11,5%.
- Риск от изключване: Общо 29% от българите са изложени на риск от бедност или социално изключване, което е най-високият дял в Общността.
Достъп до технологии и развлечения
Лишенията не се ограничават само до храната. Около 14,5% от сънародниците ни не могат да си позволят редовно участие в развлекателни дейности, а 5,9% нямат достъп до домашен интернет за лични нужди. В сравнение с 2024 г. се отчита лек спад при хората, които не могат да си позволят интернет.
Положителни тенденции
Докладът отчита и подобрение. Реалният медианен разполагаем доход в България е нараснал с поне 50% спрямо 2010 г., при средно 25,4% за ЕС. Делът на българите, които не могат да отопляват адекватно домовете си, също е сред най-силно намаляващите в съюза. Удовлетвореността от живота у нас се повишава от 5,4 през 2018 г. до 6,3 през 2025 г., което показва постепенен, макар и бавен напредък.
