След дългогодишни усилия на български научни институции, тленните останки на цар Самуил и други лица, погребани в базиликата на остров „Св. Ахил“, бяха върнати в София. Екип, ръководен от проф. Людмил Вагалински и доц. Христо Попов от НАИМ-БАН, представи пред журналисти първите резултати от антропологичните изследвания, проведени в Солун, съобщава bTV.
Какво показва анализът
Предварителните проучвания на скелетните останки от саркофаг „Гама“, свързван с цар Самуил, показват, че владетелят е починал на възраст между 60 и 70 години. Той е бил висок около 173 см, но последните години от живота му са били белязани от сериозни здравословни проблеми.
Според доц. Виктория Русева по скелета са установени дегенеративни изменения, сред които спондилоза на гръбначния стълб и артроза на крайниците. Особено внимание буди тежка травма на предмишницата, довела до образуването на „лъжлива става“ и сериозно увреждане на лявата ръка. Данните поставят въпроси за физическото състояние на царя, въпреки историческите сведения за участието му във военни походи.
Другите находки в базиликата
Изследванията обхващат и останалите саркофази в храма. В саркофаг „Делта“, свързван с Гаврил Радомир, са открити данни за мъж на 45–50 години с множество травми, включително по черепа и подбедрицата, които според учените са били лекувани приживе. В същия саркофаг са открити останки от най-малко осем деца на възраст от три месеца до пет години. Проучванията показват и наличие на индивиди на различна възраст в саркофази „Алфа“ и „Бета“, което дава нова информация за погребаните в базиликата личности.
Предстоят ДНК анализи
Предстои мащабна научноизследователска програма, която включва радиовъглеродно датиране, анализ на стабилни изотопи и генетични изследвания. Проби от костите вече са изпратени в специализирани лаборатории в Германия, включително в Майнц и Бон.
Учените предупреждават, че очакванията към ДНК анализа трябва да бъдат реалистични. По думите на проф. Вагалински генетичният материал в старите кости е силно увреден, а предходни консервационни обработки допълнително затрудняват процеса.
„Ние самите никога не сме се съмнявали, че това е цар Самуил“, заяви доц. Попов. Специалистите подчертават, че идентификацията се основава на комплексен анализ от исторически, археологически и антропологични данни, а не само на генетични тестове. Очаква се пълните резултати от международните екипи да бъдат готови в рамките на следващите три години.
