България може да увеличи бюджетните си приходи, ако въведе временен данък върху свръхпечалбите на банковия сектор. Това е основният извод в анализа на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков „Ползи от облагането на банковите свръхпечалби в Европейския съюз“, цитиран от БГНЕС.
Европейският опит
През последните години 12 държави членки на ЕС са въвели различни форми на допълнително облагане на банковия сектор. Сред тях са Белгия, Нидерландия, Испания, Италия, Румъния и Унгария. Механизмите включват данъци върху свръхпечалбата, извънредния нетен лихвен доход, както и налози върху активите или пасивите на финансовите институции.
Според анализа високите банкови печалби след 2022 г. не са резултат от нови инвестиции или технологични промени. Те са следствие от бързото повишаване на основните лихвени проценти в Европа, което е увеличило приходите от кредити, докато лихвите по депозитите са останали значително по-ниски.
Въвеждането на подобен налог би осигурило допълнителен ресурс за бюджета, без да се повишават ДДС, данъкът върху доходите на физическите лица или социалните осигуровки. Дянков посочва като примери Чехия, която е въвела 60% облагане на свръхпечалбата за периода 2023–2025 г., Словения, която е насочила приходите към възстановяване след наводненията през 2023 г., както и Литва и Италия, които са избрали временни механизми за солидарни вноски върху нетния лихвен доход.
Експертът подчертава, че временният характер на мярката е ключов за ограничаване на дългосрочните икономически изкривявания и несигурността за инвеститорите. За България това не би означавало трайно вдигане на корпоративния данък, а данък върху печалбата над историческа норма на рентабилност. Очакваният приход от над 1 млрд. евро би позволил свиване на бюджетния дефицит, без по-широко данъчно натоварване върху гражданите и бизнеса.
