Днес се навършват 1012 години от смъртта на един от най-значимите български владетели – цар Самуил. За първи път българите имат възможност да се поклонят пред неговите останки в страната, след като на 3 октомври те бяха тържествено положени в столичния храм „Света София“.
Владетелят на комитопулите
Самуил заема българския престол през 997 г. и управлява до края на живота си. Той е първият представител на династията на комитопулите – синовете на българския болярин комит Никола, управител на областта Средец. Управлението му е белязано от постоянни усилия за съхранение на българската независимост във войните с Византия.
Един от най-паметните моменти в българската история е победата на Самуил през 986 г. край прохода Траянови врата, близо до днешен Ихтиман. Тогава българската армия разбива византийските сили, а император Василий II едва успява да се спаси. Поражението е най-тежкият удар, нанесен на византийския владетел в опитите му да покори България, и води до освобождаването на Източна България от византийска власт.
Въпреки героичната съпротива борбите с Византия продължават до края на царуването на Самуил. На 29 юли 1014 г. при село Ключ в планината Беласица българските войски претърпяват съкрушително поражение от армията на Василий II. Императорът нарежда ослепяването на около 15 000 български воини, като на всеки 100 души оставя по един едноок за водач. Заради тази жестокост Василий II остава в историята с прозвището „българоубиец“.
Самуил, който по това време се намира в Охрид, не успява да понесе гледката на разбитата и ослепена армия. Трагедията се оказва фатална за владетеля, който умира скоро след това. Днес почитта към неговия образ е символ на преклонение пред паметта на всички герои, дали живота си за свободата на България.
