На 1 октомври православната църква отбелязва Покров на Пресвета Богородица. Празникът е посветен на вярата в застъпничеството и майчината закрила на Божията майка над вярващите. На същата дата християните почитат и св. апостол Анания, преп. Роман Сладкопевец и преп. Йоан Кукузел.
Произход на празника
Корените на Покров Богородичен водят към X век в Константинопол. Според църковното предание градът бил заплашен от нападение, а жителите се събрали във Влахернската църква за молитва. По време на всенощното бдение св. Андрей Юродиви видял Пресвета Богородица да се явява във въздуха, обкръжена от ангели и светци. Тя разпростряла омофора си над молещите се, което било прието като знак за небесна закрила. Оттук идва и името на празника.
На 1 октомври имен ден празнуват Ананий, Анания, Роман, Романа, Йоан, Йоана, Иван, Ивана и всички техни производни.
Празничният ден започва със света литургия, в която вярващите се молят за здраве и благополучие на семействата си. В народната традиция Покров Богородичен е свързан със семейната хармония и задомяването. Според едно от поверията неомъжените девойки трябва рано да отидат в храма и да запалят свещ пред иконата на Богородица. Смята се, че тази, която запали свещта първа, скоро ще намери бъдещия си съпруг.
Трапезата на този ден е празнична и включва обредна питка, която се споделя между близките. Често се приготвя курбан, боб или мляко с ориз, а акцентът е върху събирането на цялото семейство.
Народните вярвания препоръчват на този ден да се избягва тежка физическа работа като сечене, копаене и други домакински дейности. Отлага се и голямото чистене, прането и ръкоделието. Смята се още, че не бива да се вземат или дават пари назаем, за да не се наруши благополучието на дома. Денят е посветен на молитва, благодарност и време с най-близките.
С Покров Богородичен са свързани и народни знаци за времето. Росата по сутрешната трева вещае топло и ясно време. Мъглата сутрин се приема като знак за суха и слънчева есен. Южният вятър се свързва с меко и приятно време.
