Синдикатите от КНСБ представиха нови изчисления за стойността на малката потребителска кошница, която включва 20 основни хранителни продукта и бензин. Данните показват тенденция, която пряко засяга домакинските бюджети в България.
Ръст на разходите за храна
Според последните данни на синдиката близо една трета от доходите на българско семейство отиват за храна. За сравнение, в останалите европейски държави този разход е около 16% от месечния бюджет. В края на юли стойността на кошницата беше 61 евро и 81 цента, като с една минимална работна заплата тя можеше да бъде закупена 10 пъти.
Основен проблем остава значителното поскъпване по веригата до крайната точка на продажба. Разликите в цените са от 60% при брашното до 150% при краставиците.
В предаването „Твоя ден“ по Нова Нюз президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че продуктите в кошницата са поскъпнали с 8,6% на годишна база. По думите му продължават да се наблюдават необясними ръстове при някои стоки.
Димитров подчерта, че поскъпването не може да бъде свързано единствено с предстоящото въвеждане на еврото. Той допълни, че има влияние, но то не е решаващо и че върху цените действат множество външни и спекулативни фактори.
Заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев отбеляза, че анализ на Комисията за защита на конкуренцията показва висока конкуренция при търговията с храни. Той призова сравненията с други държави да включват и фактори като доходи, бизнес среда и данъчни системи.
По време на дискусията беше засегната и темата за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни резерви към идеите за т.нар. „данък свръхпечалба“ и към промените в правилата за пренасяне на данъчни загуби, които според Камарата биха натоварили икономическите субекти.
