Скрит вулканичен комплекс на обратната страна на Луната дава категорични доказателства, че естественият спътник на Земята някога е имал мощно магнитно поле, подобно на земното. Това показва ново изследване, публикувано в списанието Science Advances и цитирано от Discover.
Загадката на лунния магнетизъм
Произходът на магнетизма на Луната от години е предмет на научни спорове. Въпросът датира още от мисииите „Аполо“ през 60-те и 70-те години на миналия век, когато астронавтите донесоха на Земята над 800 паунда скални образци и почва. Според Смитсоновския национален музей на авиацията и космонавтиката именно тези проби са дали първите улики, че Луната е имала древно магнитно поле.
Досега основният дебат беше дали магнетизмът е бил породен от метеоритни удари или от вътрешни геодинамични процеси. Новите данни подкрепят втората теза.
Екип, ръководен от геофизика Ана Мителхолц от Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich), насочва вниманието си към т.нар. „спирала Дюар“. Това е светъл спираловиден участък край едноименния кратер на обратната страна на Луната, който се отличава със силна магнитна аномалия.
Чрез съчетаване на гравитационни и магнитни наблюдения учените определят плътността на подповърхностния материал в района, съобщава БГНЕС. Резултатите показват масив от втвърдена магма с ширина около 60 километра и дълбочина 9 километра.
Смята се, че този заровен комплекс се е образувал преди около 4,2 милиарда години. Тъй като структурата му не съответства на метеоритна активност, изследователите заключават, че магнетизмът е свързан с движението на разтопено желязо във външното ядро на Луната. Това е процес, идентичен с този, който поддържа магнитното поле на Земята. Изчисленията сочат минимална сила на древното поле от 11,4 микротесла.
Клеър Никълс, доцент по геология на планетарните процеси в Оксфордския университет, коментира пред Discover, че откритието потвърждава способността на Луната да генерира мощно динамо в ранната си история. Според нея това дава силен тласък на предстоящите мисии като „Артемида“ и „Чанъе“, които ще продължат да търсят отговори на оставащите въпроси за миналото на Луната.
