Утре, 8 септември, православният свят отбелязва Рождество на Пресвета Богородица, известно в народната традиция като Малка Богородица. Денят е свързан с надежда, духовност и началото на историята на човешкото спасение.
История и значение
Според Светото Предание родителите на Дева Мария, Йоаким и Анна, дълги години не можели да имат деца. След молитви и пост те получили дългоочакваната рожба. Раждането на Богородица се приема като повратен момент, защото тя е майката на Спасителя. Празникът е установен още през IV век и носи послание за чистота, праведност и смирение.
Денят е свързан и с обичаи, насочени към здравето и благоденствието на семейството. Домакините приготвят специална питка, украсена с фигурки на слънца и пиленца. Първото парче се отделя за Богородица и се пази до 26 декември, а останалите се раздават за здраве на дома, семейството и добитъка.
Често се принася и курбан, най-често от женско животно, а свареното жито се благославя в църквата и се раздава на близките. Вярва се още, че браковете, сключени на този ден, са успешни, а кръщенетата носят здраве на децата.
Народните поверия са строги и за домашната работа на 8 септември. Смята се, че жените не трябва да се занимават с ръкоделие, като шиене и плетене, за да предпазят децата си от болести и нещастия в дома.
Според предците ни Малка Богородица е била и ден за прогнозиране на реколтата. Ясното и слънчево утро се приема като знак за топла и плодородна есен.
Облаците при залез са знак за влошаване на времето на следващия ден. Обилните плодове по дърветата вещаят щедра реколта, а силният вятър е предвестник на задаваща се буря.


