Световната икономика се движи към растеж от около 3% през 2026 г., но остава изложена на няколко сериозни риска. Сред тях са енергийният шок, високият публичен дълг, упоритата инфлация и неясните последици от бума на изкуствения интелект.
МВФ посочва основните рискове
Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева след срещата на финансовите министри и централните банкери от Г-20 в Ашвил, Северна Каролина, съобщава БТА.
Оценката на МВФ за глобалната икономика е по-добра от тази през април. Въпреки това очакваният ръст на световния БВП от около 3% тази година остава под отчетените 3,4% през 2025 г.
По думите на Георгиева световната икономика засега е понесла енергийния шок по-добре от първоначалните очаквания.
Това е станало благодарение на освобождаването на петролни и газови резерви, на намирането на алтернативни енергийни източници и на ограничаването на потреблението.
Рискът обаче не е отминал. Ормузкият проток остава до голяма степен затворен, използваните енергийни резерви ще трябва да бъдат възстановени, а предстоящата зима в Северното полукълбо може да натисне допълнително пазарите.
Инвестиционният бум около изкуствения интелект се превръща в един от двигателите на растежа. Значителни средства се насочват както към самите технологии, така и към енергийната инфраструктура, нужна за тяхната работа.
Ефектът е най-видим в САЩ и в държави, които имат ключова роля във веригата за производство и разработване на технологии за изкуствен интелект. Като пример Георгиева посочи Южна Корея.
Бумът обаче има и обратна страна. Центровете за данни и останалата инфраструктура за изкуствен интелект увеличават потреблението на електроенергия в момент, когато глобалните енергийни пазари остават под напрежение.
МВФ отчита и съществени разлики между отделните държави. По-добрите общи перспективи за световната икономика не означават, че рисковете са намалели еднакво навсякъде.
Друг сериозен проблем е бързото натрупване на дълг. Глобалният публичен дълг вече се приближава до 100% от световния БВП и надхвърля нивата след Втората световна война. Очакванията са тази тенденция да продължи.
Успоредно с това овладяването на инфлацията е загубило инерция в редица държави. Натискът върху публичните финанси повишава доходността по ключови държавни облигации и поражда нови опасения на финансовите пазари.
Според Георгиева централните банки трябва да запазят фокуса си върху ценовата стабилност. Правителствата от своя страна трябва да представят убедителни средносрочни планове за ограничаване на бюджетните дефицити.
Необходими са и реформи за намаляване на административната тежест и премахване на бариерите пред инвестициите и икономическия растеж.
Особено уязвими остават развиващите се икономики и страните с ниски доходи. Според ръководителя на МВФ дълговото им положение постепенно се подобрява през последните години благодарение на предприетите мерки и международното сътрудничество, но напредъкът е силно неравномерен.
По-високите лихви в развитите икономики увеличават цената на финансирането и в останалата част от света. За много държави това означава по-скъпо рефинансиране на задълженията и все по-големи разходи за обслужването им.
Така остава по-малко ресурс за инфраструктура, здравеопазване и образование. Проблемът е особено остър при най-бедните икономики.
Натискът се засилва и от свиването на външното финансиране. Георгиева посочи намаляването на официалната помощ за развитие и спада на новото кредитиране от държави извън Парижкия клуб.
Според нея международната общност трябва да помогне на засегнатите страни да освободят средства за инвестиции, които могат да подкрепят растежа.
МВФ очертава три основни посоки за действие: преструктуриране на дълговете там, където те са неустойчиви; ускоряване на реформите в страните, които все още могат да обслужват задълженията си; и подобряване на управлението и прозрачността на дълга.
Кристалина Георгиева обърна внимание и на нарастващите различия във външните позиции на големите икономики.
Според последните оценки на МВФ прекомерните глобални дисбаланси, които не могат да бъдат обяснени с основни икономически фактори, са се увеличили през 2025 г. с 0,7 процентни пункта от световния БВП. Това е най-сериозното им увеличение за последните десет години.
Тенденцията не е ограничена до отделни държави. Значителна роля за ръста имат двете най-големи икономики в света – САЩ и Китай.
От Фонда предупреждават, че задълбочаването на тези дисбаланси може да се пренесе отвъд националните граници, да изостри търговските конфликти и да ускори фрагментацията на световната икономика.
Според Георгиева решението изисква действия и от двете страни – както от икономиките с големи излишъци, така и от тези с прекомерни дефицити.
МВФ ще продължи да работи с държавите членки и международните институции за подобряване на статистиката за външния сектор и за по-задълбочен анализ на връзката между търговската и индустриалната политика и дисбалансите по текущите сметки.
„Г-20 предлага уникална платформа за този диалог и ние ще продължим да подкрепяме държавите членки“, заяви Георгиева.
