Подготвят се нови правила при отпускането на потребителски кредити с цел по-строг контрол върху компаниите за бързи кредити и кредитните посредници. Основната цел е потребителите да бъдат по-добре защитени и да се намали рискът хора с финансови затруднения да попаднат в дългова спирала.
По-строг контрол върху кредиторите
Промените са свързани с европейска директива, която трябва да бъде въведена и в българското законодателство. Сред основните нови изисквания е кредиторите да правят по-задълбочена оценка на кредитоспособността на всеки клиент преди отпускането на заем.
„Директивата задължава всички кредитори да извършват надлежна оценка на кредитоспособността“, обясни пред бТВ адвокат Николай Цветанов, председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране.
На практика това означава, че компаниите ще трябва да преценяват дали доходите и финансовото състояние на даден човек позволяват той да обслужва задължението си.
Според Цветанов обаче към момента има проблем с достъпа до част от необходимата информация. Той посочи RegiX, регистър с данни за заетостта и осигуряването, до който финансовите институции в момента нямат необходимия достъп.
„Там имаме информация, която позволява на финансовите институции да оценят какъв е доходът на лицето, дали той му позволява да върне сумата, която иска, и в какъв срок“, обясни той.
По думите му данните са важни и за проследяване на промени във финансовото състояние на клиента, например при намаляване или увеличаване на доходите.
„За съжаление, достъп до този регистър няма. Това се дискутира и вярвам, че ще има решение на този въпрос с новия законопроект“, каза Цветанов.
Бързите кредити растат с над 18%
На фона на подготвяните промени се наблюдава и промяна в причините, поради които българите прибягват до бързи кредити.
По данни, цитирани в разговора, бързите кредити са нараснали с над 18% за година и достигат 4,2 млрд. евро към края на юни.
Според Николай Цветанов една от причините е поскъпването на основни стоки и услуги. Все повече хора използват малки потребителски кредити за покриване на ежедневни разходи, сметки, ремонти и покупка на техника.
„Бързите кредити се използват за покриване на малката потребителска кошница, за финансиране на ремонтни дейности и покупка на техника“, посочи той.
Ремонтите вече са водещата причина за теглене на подобни заеми. След тях се нареждат битовите нужди, храна и сметки, които са около 27% от случаите. Следват организирането на събития и чак след това почивките.
Така пътуванията и развлеченията вече не са сред водещите причини за използване на бърз кредит. Според Цветанов това показва, че потребителите все по-често търсят заем за неотложни разходи.
Много потребители не четат договорите си
Въпреки това остава сериозен проблем с финансовата грамотност на потребителите.
Едва 44% от българите заявяват, че са прегледали договора си преди да го подпишат. Други 11% изобщо не са го прочели.
Над 63% от хората не проверяват от кого получават кредита.
„Важно е хората да бъдат внимателни от кого теглят кредити и, разбира се, да си четат договорите“, каза Цветанов.
Кредиторът трябва да бъде финансова институция, вписана в регистъра на Българската народна банка. Този регистър е публичен и може да бъде проверен от потребителите.
Сивият сектор при малките кредити се разширява
Друг проблем, който според представителя на сектора се задълбочава, е разрастването на сивия сектор при малките кредити.
Точна статистика за размера му няма, но според Цветанов тенденцията е налице. Една от причините е изтеглянето на част от легитимните финансови институции от най-ниския сегмент, кредитите за сравнително малки суми.
Става дума за заеми от порядъка на 300-500 евро, които за компаниите могат да се окажат икономически неизгодни заради разходите по проверките и ограниченията върху оскъпяването.
Така се създава вакуум, който може да бъде запълнен от нерегулирани кредитори.
„Когато се получи вакуум, всъщност там влизат нелегитимни играчи“, предупреди Цветанов.
По думите му това могат да бъдат лихвари или други форми на нерегулиран бизнес, които не са вписани като финансови институции и не попадат под ефективния контрол на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите.
Именно при тези кредитори рискът за потребителите е най-голям, тъй като могат да бъдат поставяни условия, които значително оскъпяват задължението.
Предлагат по-ясен модел за оскъпяването
Адвокат Николай Цветанов съобщи и за предложение, свързано с начина, по който се изчислява оскъпяването на потребителските кредити.
Според него сложната формула на годишния процент на разходите може да бъде заменена с по-прост модел, определен процент от главницата.
„Взимате 100 лева, има таван, да кажем 50 или 100%, който е за целия срок на договора. Не могат да се начисляват никакви странични паралелни лихви“, обясни той.
Идеята е всички разходи, свързани с отпускането на кредита, да бъдат включени в един общ процент на оскъпяване. Така потребителят ще може по-лесно да разбере колко максимално ще трябва да върне.
Предстои законодателните промени да бъдат прецизирани. Основното предизвикателство ще бъде да се намери баланс между защитата на потребителите, ефективния контрол върху кредиторите и възможността легитимните компании да предоставят малки кредити на хора, които имат нужда от тях.
Целта на новите правила е човек да не получава заем, който очевидно няма възможност да върне, а когато все пак има нужда от кредит, да знае точно при какви условия го поема.
