Доли Партън, кралицата на кънтри музиката, е починала на 80-годишна възраст, съобщават световните агенции.
Живот и кариера
През октомври миналата година сестрата на Партън призова феновете да се молят за нея, след като певицата отложи серия концерти в Лас Вегас заради здравословни проблеми. Самата Партън съобщи, че се нуждае от „няколко процедури“, за да овладее продължаващите си здравословни затруднения. Фрида Партън написа във Facebook, че се моли за сестра си.
Доли Партън е родена на 19 януари 1946 г. в Локъст Ридж, Тенеси, САЩ. Тя се превръща в една от най-емблематичните фигури в шоубизнеса през втората половина на XX век. Освен изпълнител, тя е автор на песни, китарист, актриса и бизнесдама.
Сред най-известните ѝ песни са автобиографичната „Coat of Many Colors“ от 1971 г. и хитовата „9 to 5“ от 1980 г. По-късно Партън създава увеселителния парк Dollywood и развива редица благотворителни инициативи. Почитатели и критици често я определят като „национално съкровище“.
Партън е родена в Апалачите, в Големите димни планини в източен Тенеси, в бедно фермерско семейство. Тя е четвъртото от 12 деца на Робърт Лий Партън, земеделец и строителен работник, и Ави Лий Партън, домакиня.
Още като дете проявява интерес към музиката и научава църковни песни и традиционни балади от майка си. В интервю за People през 2020 г. Партън казва: „Всички роднини на майка ми бяха много музикални, така че винаги бях сред хора, които свиреха на инструменти и пееха, а майка ми пееше старите песни.“
Като дете тя е водеща певица и китаристка в местни радио- и телевизионни предавания в Ноксвил, Тенеси. През 1964 г., веднага след завършването на гимназия, заминава за Нашвил, за да се занимава с музика.
В Нашвил Партън става протеже на кънтри певеца и звезда от Grand Ole Opry Портър Уагонър. Чрез многобройните си участия в неговото телевизионно шоу тя печели признание по света.
Музикалните ръководители на RCA Records скоро обръщат внимание на Партън и тя записва няколко хита с Уагонър за лейбъла. Връзката с него я утвърждава като една от най-популярните изпълнителки в кънтри музиката.
През този период тя издава и солови албуми и сингли, които показват таланта ѝ на автор на песни. Сред ранните ѝ творби е „Just Because I’m a Woman“ от 1968 г.
През 1970 г. Партън достига първото си №1 в кънтри класацията на Billboard с „Joshua“. Година по-късно излиза „Coat of Many Colors“, в която съчетава библейския разказ за дрехата на Йосиф със спомени от бедното си детство и майчината любов.
През 1973 г. тя има още един хит №1 с „Jolene“, в която моли жена да не ѝ отнема мъжа: „Моля те, не ми вземай мъжа.“
Партън изгражда образ на „руса бомба“ още в началото на кариерата си. Тя става разпознаваема с голямата си тупирана прическа, пищната фигура и блестящите рокли. Певицата често подчертава самоиронията си с думите: „Трябва много пари, за да изглеждаш толкова евтино!“
В друго свое известно изказване, свързано с образа ѝ, тя казва: „Не се обиждам от вицове за глупави блондинки, защото знам, че не съм глупава. Също така знам, че не съм блондинка.“
Паралелно с това Доли Партън пише и записва песни за апалашките си корени, сред които „My Tennessee Mountain Home“ от 1972 г.
Солов пробив и отличия
Партън възнамерявала да остане в шоуто на Портър Уагонър само пет години, но му било трудно да я пусне да продължи сама, дори след още две години участие в програмата.
През 1974 г. тя се разделя с Уагонър и изразява емоциите от раздялата в песента „I Will Always Love You“. По-късно Партън разказва пред The Tennessean, че Уагонър се разплакал, когато чул песента, и я насърчил да си тръгне, като поискал да я продуцира.
„I Will Always Love You“ оглавява кънтри класацията същата година и остава сред най-популярните песни на Партън. След началото на самостоятелната ѝ кариера успехите продължават. През 1975 и 1976 г. тя е избрана за „Певица на годината“ от Асоциацията на кънтри музиката (CMA) заради песни като „Jolene“ и „Love Is Like a Butterfly“ от 1974 г.
Партън влиза в Залата на славата на кънтри музиката през 1999 г. и в Залата на славата на авторите на песни през 2001 г. През 2011 г. получава награда за цялостен принос от Записната академия.
Същата година Библиотеката на Конгреса на САЩ добавя „Coat of Many Colors“ в Националния регистър на звукозаписите. Няколко нейни записа са включени и в Залата на славата на наградите „Грами“.
Тя продължава да издава успешни албуми, сред които Blue Smoke от 2014 г. и Pure & Simple от 2016 г. По-късно издава детския албум I Believe in You през 2017 г., както и няколко госпъл и коледни албума.
През 2022 г. Партън е избрана за въвеждане в Рокендрол залата на славата. Първоначално тя моли името ѝ да бъде изтеглено от разглеждането, тъй като не се смята за рок изпълнителка, но по-късно приема честта.
Кино, телевизия и благотворителност
През 80-те години Партън участва в няколко успешни филма. Най-известният е комедията „Nine to Five“ от 1980 г., в която играе заедно с Джейн Фонда и Лили Томлин три жени, които решават да си отмъстят на шефа си, изигран от Дабни Колман.
За ролята си във филма „The Best Little Whorehouse in Texas“ от 1982 г. с Бърт Рейнолдс тя възражда хита си „I Will Always Love You“. По-късно Уитни Хюстън записва песента за филма „Бодигард“ от 1992 г. и продава милиони копия.
През 1989 г. Партън изпълнява една от главните роли в драматичната комедия „Стоманени магнолии“, за група жени от американския Юг.
Тя има краткотрайно телевизионно вариететно шоу „Dolly“ през 1976–1977 г. и отново през 1987–1988 г. През 90-те и 2000-те години гостува в много телевизионни сериали и участва в редица филми и телевизионни продукции.
През 2009 г. Партън пише музиката и текстовете за бродуейски мюзикъл по филма „9 to 5“, а партитурата е номинирана за награда „Тони“. Три години по-късно тя участва заедно с Куин Латифа във филма „Joyful Noise“.
Тя е продуцент на много телевизионни проекти, сред които филмът за ранния ѝ живот „Dolly Parton’s Coat of Many Colors“ от 2015 г., последван година по-късно от коледно продължение, в което Партън също участва.
Певицата предоставя музиката и е вдъхновител на филма „Dumplin’“ от 2018 г. Нейната музика вдъхновява и антологията „Dolly Parton’s Heartstrings“, която дебютира в Netflix през 2019 г., където Партън участва и като изпълнителен продуцент. По-късно тя продуцира и изиграва ролята на ангел във филма „Dolly Parton’s Christmas on the Square“ от 2020 г., отличен с награда „Еми“ за изключителен телевизионен филм.
Освен сценичната и филмовата си дейност, Доли Партън развива и редица предприемачески и благотворителни инициативи. През 1986 г. тя открива Dollywood в Големите пушещи планини в източен Тенеси, а две години по-късно създава Фондация Dollywood, чиято цел е да вдъхновява и осигурява образователни ресурси за деца.
През 1995 г. фондацията стартира Imagination Library, вдъхновена от факта, че баща ѝ не можел да чете и пише. Партън създава инициативата, за да насърчи детската грамотност в родния си окръг в Тенеси.
До XXI век Imagination Library се разраства из САЩ и в други страни, като дарява стотици милиони детски книги.
Сред другите ѝ благотворителни усилия е помощта за разработването на една от ваксините срещу COVID-19 през 2020 г. Тя дарява 1 милион долара на Медицинския център на Университета „Вандербилт“ и обяснява, че е приятелка на лекаря и изследователя Наджи Абумрад.
След одобрението на ваксината Абумрад казва пред The Washington Post: „Без никакво съмнение в съзнанието ми, финансирането на Партън направи изследванията по ваксината десет пъти по-бързи, отколкото биха били без него.“
Когато получава своята ваксина на следващата година, Партън насърчава и други да се ваксинират, като публикува видео в социалните мрежи, в което пее „Jolene“ с променен припев на „Vaccine“.
Книги, награди и личен живот
През 1994 г. Партън публикува автобиографията „Dolly: My Life and Other Unfinished Business“, която става бестселър в САЩ. През 2020 г. излиза мемоарът „Dolly Parton, Songteller: My Life in Lyrics“, написан с Робърт К. Оерман.
По-късно тя пише с Джеймс Патерсън романа „Run, Rose, Run“ – трилър за млада кънтри певица с мистериозно минало. Книгата е публикувана през 2022 г., няколко дни след издаването на придружаващия албум.
Приносът на Партън към изкуството и културата в САЩ ѝ носи множество отличия и извън музикалната и филмовата индустрия. През 2004 г. Библиотеката на Конгреса я обявява за „Жива легенда“ заради приноса ѝ към американското културно наследство.
През 2005 г. тя получава Националния медал на изкуствата от правителството на САЩ. Година по-късно е почетена в Центъра „Кенеди“ във Вашингтон за цялостните си артистични постижения.
През 1964 г. Доли Партън среща Карл Дийн пред пералня в Нашвил. Той притежавал фирма за асфалтиране. Двамата се женят две години по-късно.
Дийн оказва силно влияние върху кариерата ѝ и вдъхновява песента „Jolene“. Партън казва: „Бог беше добър към мен. Той ми даде Карл Дийн. И това беше перфектният мъж, от който имах нужда.“
Партън и Дийн остават заедно до смъртта му през 2025 г. на 82-годишна възраст, пише NOVA.
