Недостигът на витамин D вече е глобален проблем, който засяга близо половината от световното население. Според данни, цитирани от „Телеграф“, около 1 милиард души имат пълен дефицит на витамин D, а още 50% са с недостатъчност. Този „слънчев витамин“ е важен за множество функции в организма, но често остава пренебрегнат.
Кой е най-уязвим и защо
Ниските нива на витамин D се свързват с по-малко слънцегреене, затворен начин на живот и честа употреба на слънцезащитни продукти. Жените са по-уязвими от мъжете. Затлъстяването също е рисков фактор, тъй като витамин D е мастноразтворим и мастната тъкан може да задържа част от него, което намалява концентрацията му в кръвта.
Недостигът на витамин D често се проявява с неспецифични симптоми, които лесно могат да бъдат сбъркани с други състояния. Сред тях са постоянна умора, мускулна слабост и болки, както и понижен имунитет с по-чести настинки, грип и респираторни инфекции.
Някои лекарства и билки, включително жълтия кантарион, могат да повлияят нивата на витамин D. Те могат да блокират усвояването му в червата или да ускорят разграждането му. Сред тях са кортикостероиди, лекарства за отслабване, диуретици, както и някои антиепилептични, антихипертензивни, антинеопластични, антиретровирусни средства и антибиотици като рифампицин.
Статините, използвани за понижаване на холестерола, също могат да имат връзка с витамин D. Холестеролът е необходим за синтеза му, а от друга страна прекомерният прием на витамин D от добавки може да намали ефекта на статините, тъй като двете вещества използват един и същ ензим в метаболизма.
Някои заболявания също влияят върху нивата на витамин D. Сред тях са състояния, които засягат усвояването на мазнини в червата, като възпалителни заболявания на червата, чернодробна цироза и бъбречна недостатъчност. За правилното действие на витамин D са важни и магнезият, и витамин К2. Магнезият участва в превръщането му в активната форма калцитриол, а витамин К2 насочва калция към костите и предпазва от нежелано калцифициране на меки тъкани.
Витамин D3, известен като холекалциферол, се синтезира в кожата под въздействието на слънчевите лъчи. Той се съдържа и в мазни риби като сьомга, скумрия, сардини и риба тон, както и в яйчен жълтък и говежди черен дроб. Витамин D2 се среща в растителни храни, дрожди и някои гъби, отглеждани под UV светлина. В страни като САЩ и Канада обогатените с витамин D храни, като мляко и зърнени закуски, са важен източник.
Дефицитът на витамин D може да има сериозни последици за здравето. Той затруднява усвояването на калций и фосфор и води до проблеми с минерализацията на костите. При децата това може да причини рахит, а при възрастните – остеомалация, или омекване на костите.
Ниските нива на витамин D се свързват и с повишен риск от остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, инфекциозни и ракови заболявания, диабет тип 2, депресия и множествена склероза.
Специалистите препоръчват 5 до 30 минути излагане на слънце дневно, особено между 10 и 16 часа, или поне два пъти седмично, върху открити части от тялото като лице, ръце и крака, без слънцезащитен крем. Това обикновено е достатъчно за синтез на витамин D.
Производството на витамин D зависи от сезона, часа на деня, облачността, смога, цвета на кожата и географското положение. В България най-подходящият период за слънчев синтез е от април до септември. Възрастните хора и хората с по-тъмна кожа произвеждат по-малко витамин D. Прекомерното излагане на слънце крие рискове като преждевременно стареене на кожата и повишен риск от рак на кожата.
Препоръчителният дневен прием е 400 IU за бебета до 1 година, 600 IU за деца и юноши до 18 години и 600–800 IU за хора над 18 години. Въпреки това продължава дебатът дали тези количества са напълно достатъчни за всички потенциални ползи за здравето.
