В епохата на смартфоните, социалните мрежи и изкуствения интелект се появява поколение Алфа. Родените след 2010 г. са първите истински дигитални туземци, израснали в среда, в която технологията е неразделна част от ежедневието. Клиничният психолог Александра Петрова, с над 23 години опит с деца и тийнейджъри, анализира особеностите и трудностите пред това поколение, като откроява и проблема с изразяването на емоции.
Детският пубертет в дигиталната среда
Терминът „детски пубертет“ описва периода, в който децата изграждат автономност. Според Петрова този етап, който преди е започвал около година и половина, днес е по-труден и по-дълъг.
Тя посочва, че съвременните родители са информирани и искат най-доброто за децата си, но често са свръхпротективни. В комбинация със свръхстимулиращата дигитална среда това води до трудности в приемането на граници и авторитети.
„На практика детето има много стимули и свръхстимулацията на детския мозък води до една свръхвъзбудимост, в която детето много трудно приема граници“, обяснява психологът. По думите ѝ това се проявява още в ранна възраст, когато деца на две, три или четири години вече не зачитат авторитети, което прави възпитателните процеси особено трудни.
Трудностите при изразяването на емоции не спират в ранното детство. Петрова наблюдава сред тийнейджърите тенденция вместо да разговарят, да си пишат. Тази форма на общуване се е утвърдила през последното десетилетие.
„На тях им е по-лесно да не изразяват емоции, защото в техният свят емоциите ги правят раними“, коментира психологът. Тя обяснява, че директната комуникация, основана на невербални знаци и емоционални реакции, често е изместена от онлайн общуването. Децата невинаги виждат лицата на събеседниците си, а само четат текст, което води до недоразвитие на сетивата, свързани с възприемането на другия човек. Така дори при общуване на живо предпочитанието остава към писане или споделяне на съдържание онлайн.
Терминът „брейнрот“ се използва за нискокачествено интернет съдържание и е популярен сред младите. Те обаче го възприемат като форма на изкуство, която съчетава щури идеи и ярки цветове. Това показва как поколение Алфа приема информацията и развлеченията най-вече чрез визуални, но повърхностни стимули.
Според Александра Петрова телефоните са толкова пристрастяващи за поколение Алфа заради номофобията – страхът от загуба на дигиталното устройство. За тях телефонът е връзката с виртуалния свят, който е техният приоритетен свят.
„Много им е трудно да кажат „харесваш ми“. Много е трудно да кажат „добре се чувствам с теб““, споделя психологът. Тя отбелязва, че много от тези тийнейджъри изпитват самота, тъга и недоверие към другите, въпреки че имат много „приятели“ онлайн. По думите ѝ причината е липсата на база за емоционално свързване чрез сюжетно-ролеви игри в ранна възраст.
Петрова уточнява, че не всички деца от поколение Алфа са еднакви. При тези, които от ранна възраст са ангажирани със спорт, танци, музикални занимания или други групови дейности, има съществена разлика. Подложени на дисциплина и изисквания, те развиват по-добри комуникационни умения и по-висока емоционална интелигентност от децата, оставени основно на влиянието на дигиталните устройства.
