Българската икономика е нараснала с 2,7% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г., а безработицата в страната е 3,5%. Това показват последните данни на Националния статистически институт за периода април – юни.
Икономиката расте с 0,6% на тримесечна база
Спрямо първите три месеца на годината брутният вътрешен продукт се увеличава с 0,6% по сезонно изгладени данни. В номинално изражение размерът на икономиката през второто тримесечие достига близо 29,7 млрд. евро, а брутната добавена стойност е 25,7 млрд. евро.
Потреблението и инвестициите са основният двигател на растежа
Основен принос за икономическия растеж имат вътрешното потребление и инвестициите. Крайното потребление се увеличава със 7,6% спрямо същия период на миналата година и с 1,6% спрямо първото тримесечие на 2026 г.
То представлява близо 82% от БВП, или над 24,3 млрд. евро.
Инвестициите също продължават да растат. Бруто образуването в основен капитал се увеличава с 8% на годишна база и с 1,8% спрямо предходното тримесечие.
Износът намалява, а вносът расте
По-различна е картината при външната търговия. Износът на стоки и услуги намалява с 2,8% спрямо периода април – юни 2025 г., докато вносът се увеличава с 6,9%. В резултат външнотърговското салдо на страната остава отрицателно.
Брутната добавена стойност, създадена от българската икономика, се увеличава с 2,2% спрямо второто тримесечие на миналата година и с 0,6% спрямо първите три месеца на 2026 г.
Над 107 000 души са без работа
На фона на икономическия растеж безработицата през второто тримесечие е 3,5%. Без работа са 107 100 души – 65 200 мъже и 41 900 жени. Коефициентът на безработица е 4% при мъжете и 3% при жените.
Спрямо същия период на 2025 г. безработицата намалява с 0,1 процентни пункта. В сравнение с първото тримесечие на тази година обаче има увеличение – тогава показателят беше 3,2%.
Значителна част от хората без работа остават извън пазара на труда за продължителен период. Общо 45 000 души, или 42% от всички безработни, търсят работа от поне една година. Други 12 400 души, или 11,5% от безработните, се опитват да намерят първата си работа.
Безработицата при младите е 8,1%
При младите хора на възраст между 15 и 29 години безработицата достига 8,1%, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо същия период на миналата година.
Образованието остава един от основните фактори за риска от безработица. Най-висок е делът на хората без работа сред тези с основно или по-ниско образование – 13,5%. При завършилите средно образование показателят е 3,3%, а сред висшистите – 1,4%.
Близо 2,92 млн. души работят в България
Заетите в България през второто тримесечие са близо 2,918 млн. души. Те представляват 53% от населението на възраст 15 и повече години.
Броят на работещите остава почти без промяна спрямо началото на годината. През първото тримесечие заетите са били около 2,916 млн. души. При населението между 15 и 64 години обаче коефициентът на заетост намалява с 0,5 процентни пункта на годишна база до 70,5%.
Услугите осигуряват работа на най-много хора
Най-много хора продължават да работят в сектора на услугите – близо 1,952 млн. души, или 66,9% от всички заети. Индустрията осигурява работа на 816 200 души, или 28%, а в селското, горското и рибното стопанство са заети 150 000 души, или 5,1%.
Повечето работещи – 85,6%, са наети по трудово или служебно правоотношение. От тях над три четвърти са в частния сектор, а 23,7% – в обществения. Самостоятелно заетите представляват 8,1%, а работодателите – 6% от работещите.
Заетостта сред хората между 55 и 64 години се увеличава с 1,2 процентни пункта и достига 71,5%.
В същото време малко над 1,06 млн. души на възраст между 15 и 64 години са извън работната сила. Около 42% от тях не работят заради образование или обучение. Обезкуражените – хората, които искат да работят, но са се отказали да търсят работа – са 15 900 души.
