Програмата не може да се приема като точен график за действия, а очертава хоризонт на усилието. Това заяви вицепремиерът Иво Христов в ефира на БНТ.
Програмата очертава целите
Христов призна, че сроковете не могат да бъдат предвидени с абсолютна точност. По думите му програмата не е разписан график, но задава посоката на работа.
Той посочи, че има много нови идеи — от радикални предложения и промени в Конституцията до промяна на икономическия модел.
„Ние сме изчерпали сегашния икономически модел. Развитието и растежът почиваха на покачване на доходите на хората в публичната сфера. Те вече са около 75% от държавния бюджет. Това вече е изчерпан ресурс, непостижим вектор за развитие“, заяви Христов.
Според него България трябва да заложи на икономика с висока добавена стойност и на привличане на нови инвеститори в българските индустриални паркове.
Контрол върху обществените поръчки
По темата за олигархията и разграждането на олигархичния модел вицепремиерът заяви, че борбата за деолигархизация е започнала.
„Системата „Сигма“ за анализ на обществени поръчки ги вкарва в един много по-тесен коридор на приемливи цени и идентифицира онези, които се отклоняват от тези цени. Тя е своеобразен филтър“, каза Иво Христов.
Той даде пример за фирма, получила 200 хиляди за окосяване на 20 декара площ през зимата. По думите му такива фирми отпадат от възможността да кандидатстват за последващи обществени поръчки.
Христов определи това като първа конкретна стъпка и подчерта, че изчистването на олигархичния модел ще отнеме време и ще изисква законодателни, административни и кадрови промени.
Послание към инвеститорите
Вицепремиерът каза, че България вече има стабилна политическа перспектива за четири години напред.
„Има ясна власт, която има намерение да върне закона и го прави. Институциите започват да влизат в роля и политиката се връща в институциите“, заяви Христов.
Той посочи, че политиката доскоро се е правела с „телефонното право“, а сега министрите и премиерът се явяват на парламентарен контрол. Според него постепенно нещата се канализират.
Право на плащане в брой
Иво Христов заяви, че се предлага конституционно гарантиране на правото за разплащане в брой като елемент на икономическата свобода.
„Така ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш. Направиха го и други страни, впрочем. Хърватия, Австрия, Унгария е на път да го направи“, каза той.
По думите му дигитализацията на разплащанията е неизбежен технологичен процес, но свободата трябва да остане приоритет. Христов добави, че хората трябва да могат в определен обем и до определен праг да плащат в брой.
Той отбеляза и че има хора, които са дигитално непригодни заради възрастта, образованието и навиците си.
Външна политика и президентски избори
Според Иво Христов мултивекторността е предимство и достойнство на една външна политика.
„Ако една външна политика гледа само в една посока, значи тя просто не забелязва остатъка от света. В момента големите икономически събития се случват в Азия, а не се случват вече в Европа. Икономически събития се случват и в Близкия изток, които пряко ни касаят. И ние трябва да гледаме и натам“, заяви вицепремиерът.
Той каза, че вижда опасност Европа като общност да изпадне в изолация. Като аргумент посочи, че диалогът по европейските въпроси и войната в Украйна протича „през главата на Европа“ между Съединените щати и Русия.
По темата за президентските избори Иво Христов заяви, че изборът е „между нормално и ненормално“.
„Изборът между това да приемеш, че има два пола, че семейството е нещо естествено, а не укоримо. Децата трябва да се отглеждат с добродетели, а не да заклеймяваш въвеждането на религии и добродетели в училище. Да приемеш, че България е духовен водач и патриарх, а не да го сочиш с пръст. Да приемеш, че българите са европейци без комплекси и не е необходимо да го доказват всеки ден с конформизъм, а да живеят със самочувствието на европейци“, каза Христов.
