Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., обхванало Македония и Одринско, остава като най-мащабната проява на национално-освободителната борба на българите от тези земи. Организирано от Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО), то изразява стремежа към свобода и самоопределение.
Решенията на конгресите и началото на въстанието
През януари 1903 г. членове на Централния комитет на ВМОРО свикват конгрес в Солун, на който е взето решение за всеобщо въстание в Македония и Одринско. По-късно Смилевският конгрес на Битолския окръг определя началната дата за този район като 20 юли по стар стил, или 2 август по нов стил, деня на Свети Илия. Оттук идва и названието „Илинденско въстание“.
В Одринска Тракия бойните действия са насрочени за 19 август, на Преображение, което добавя втория елемент към общото наименование. За Серския окръг е предвидено началото да бъде на 27 септември, Кръстовден. Тази последователност от дати отразява идеята за „перманентна революция“ и поддържане на висока революционна активност.
Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са значителни планински територии в Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза.
Крушевската република и действията в Одринска Тракия
В освободения град Крушево е установено временно управление, известно като Крушевската република. То просъществува 10 дни и включва представители на трите основни общности в града — българи, власи и гъркомани. По време на съществуването му не са извършвани посегателства срещу мирното турско население. Австро-унгарски дипломат го определя като „Доблестно въстание срещу цяла империя“.
В Странджанския район решенията на Солунския конгрес намират пряко отражение. Конгрес на местни революционери в местността Петрова нива изработва план за действията и избира главен щаб в състав Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август започват бойните действия, които водят до освобождаването на Василико, днешния Царево, и Ахтопол. Турските части са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
Жертвите и последиците
Според мемоар на ВМОРО от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са проведени 239 сражения. В тях участват около 26 000 въстаници срещу 350 000 души османска войска.
Последиците са тежки. Загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, а жертвите сред мирното население са 4600 души. Над 25 000 жители на Македония и Одринско са принудени да избягат в Княжество България.
Тези данни показват мащаба на въстанието и непримиримостта на населението в Македония и Одринско срещу националния и социалния гнет. Макар да не постига непосредствените си цели, Илинденско-Преображенското въстание оставя трайна следа в историята и в националната памет на българския народ.
