България е на трето място в Европейския съюз по най-кратък трудов живот. Очакваната продължителност на трудовия път у нас е 34,6 години. По-кратко работят само италианците и румънците, сочат последните данни на Евростат за пазара на труда. Темата коментира старши икономистът в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов в ефира на „Здравей, България“ по Нова телевизия.
Демография и пазар на труда
Според Ангелов ниската продължителност на трудовия стаж не се дължи на демографски фактори. Той посочи, че италианците и испанците живеят най-дълго, а именно италианците са сред страните с най-кратък трудов живот.
Анализът на Евростат показва, че 80% от обяснението се крие в характеристиките на пазара на труда. Сред тях са времето за навлизане на пазара, честотата на излизане от него и възрастта за пенсиониране.
Основен проблем в България е големият брой млади хора, които нито работят, нито учат, т.нар. NEETs. Делът им е 13,8%, което поставя страната на второ място след Румъния. В Северна Европа много студенти съчетават ученето с работа, докато у нас това все още не е масова практика.
Причини за ранно излизане от пазара на труда
Георги Ангелов посочи няколко ключови причини, които влияят на статистиката. Сред тях са ранното пенсиониране, ниската заетост при хората с ниско образование, както и етническите различия.
По думите му в някои сектори ранното пенсиониране е норма, а там, където не е, често се заобикаля законът чрез ТЕЛК и инвалидни пенсии. Заетостта при хората с основно образование е под 27%, докато при висшистите е над 90%.
Данните на ОИСР показват 22% заетост сред ромската етническа група, 44% сред турската и 67% сред българската.
Сивият сектор и пенсионерите
Ангелов посочи, че сивият сектор у нас е голям, но се изразява главно в деклариране на по-ниски доходи, а не в пълно укриване на служители. Затова този фактор не променя съществено общата статистика.
Делът на работещите пенсионери в България е 17% заради недостиг на кадри. В Естония този показател достига 50%, в Гърция е 4%, а в Румъния – 2%.
Нужда от гъвкавост
Според Ангелов България има нужда от по-гъвкав пазар на труда, включително насърчаване на почасовата работа. Той отбеляза, че това у нас рядко се наблюдава, а заплатите при такъв начин на работа също са важен фактор.
