Европейската комисия представи годишния си доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС. За България документът отчита смесена картина – пълно изпълнение на една препоръка, липса на напредък в четири ключови области и частичен напредък по други мерки.
Къде България изостава
Според доклада страната не е постигнала напредък по четири основни препоръки, които остават приоритетни за европейските институции.
ЕК изразява опасения за дългосрочното командироване на съдии и настоява за законодателни промени, които да приведат практиката в съответствие с европейските стандарти.
Комисията посочва, че реформата на Висшия съдебен съвет е в застой. Тъй като съставът му остава непроменен, се препоръчва спешна реорганизация, насочена към гарантиране на независимостта и ефективността на органа.
Липсват трайни резултати при разследванията, наказателните преследвания и окончателните съдебни решения по дела за корупция на най-високо ниво.
Практическото прилагане на парламентарните правила за законотворчество също остава проблем. ЕК препоръчва по-широки обществени консултации и по-прецизни оценки на въздействието на новите закони.
Въпреки критиките, Комисията отчита и положителни стъпки. Препоръката за подобряване на работата на Инспектората към ВСС е оценена като напълно изпълнена, след като парламентът прие промени, които елиминират възможността за политическо влияние.
Известен напредък е отчетен при функционирането на Комисията за борба с корупцията, след като бе приет закон, възстановяващ нейната дейност и въвеждащ нова процедура за избор на ръководство. Отчетено е и подобрение в прозрачността при разпределението на държавната реклама, особено при медийните посредници.
По отношение на почтеността на висшите изпълнителни длъжности комисията отчита ограничен напредък и призовава за финализиране на законодателните изменения, които да въведат ясни изисквания за етично поведение и механизми за налагане на санкции в правителството.
