Докато в Европа новите и енергийно обновените сгради намаляват риска домакинствата да не могат да отопляват домовете си, в България старият жилищен фонд остава сред основните причини за енергийна уязвимост. Според актуални данни на Евростат енергийната бедност вече е свързана не само с доходите, а и с качеството и ефективността на жилищната среда.
Обновяването изостава
През 2025 г. едва 23,9% от жителите на Европейския съюз са живели в жилища, подобрени енергийно през последните пет години. Това е спад спрямо предходни периоди. Разликите между страните са значителни – от 60,5% в Нидерландия до 2,6% в Италия и 9,5% в Гърция. За България този контекст е особено важен, тъй като страната разполага с голям дял амортизиран жилищен фонд, изграден преди десетилетия.
Един от изводите на Евростат е, че хората в риск от бедност или социално изключване имат най-малък достъп до енергийно обновяване. През 2025 г. 17,4% от тази група са подобрили дома си, срещу 25,6% за останалата част от населението. Така най-уязвимите домакинства продължават да живеят в най-неефективните жилища и да плащат най-високи сметки за енергия.
Данните показват и разлика между собственици и наематели. Собствениците обновяват жилищата си по-често – 26,9%, срещу 16,7% при наемателите. В България, където делът на собствеността е сред най-високите в ЕС, притежаването на апартамент в стара, неизолирана сграда не гарантира енергийна сигурност. При многофамилните сгради допълнителна пречка е съгласуването между множество собственици.
Статистиката показва и ясна връзка между годината на строителство и риска от енергийни затруднения. В сгради, построени след 2011 г., рискът от неспособност за отопление е 4,8%, докато при жилищата отпреди 1960 г. достига 10,1%. Сходна е тенденцията и при просрочените сметки за комунални услуги.
Данните на Евростат, цитирани от БГНЕС, показват, че борбата с бедността е пряко свързана със състоянието на жилищата. За България основното предизвикателство остава трансформацията на стария жилищен фонд така, че енергийната ефективност да бъде достъпна основа за нормален живот.
