След разговора между президента Румен Радев и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган вниманието на енергийните експерти и обществото се насочи към договора с турската компания „Боташ“. Информацията за „замразяване“ на споразумението породи въпроси за бъдещите плащания и енергийните приоритети на страната.
Плащанията и ролята на Турция
Мартин Владимиров, директор на програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, заяви пред Нова телевизия, че детайлите около договореностите остават неясни. По думите му България не плаща по договора от лятото на 2024 г., а към момента транзакции се извършват само при реална доставка на втечнен газ, внесен с танкер до българската граница.
Според него „Боташ“ активно се стреми да разшири присъствието си на пазара на природен газ в Югоизточна Европа още от 2022 г., което вероятно е в основата на настоящите преговори. Владимиров посочи още, че в условията на пълна диверсификация на Европа от руски природен газ ролята на Турция се очертава като стратегическа, тъй като терминалите ѝ работят под капацитета си и могат да се превърнат в ключова инфраструктура за региона.
Той отбеляза, че тази година е решаваща, защото „Боташ“ предоговаря споразумението си с „Газпром“. По думите му това поставя Турция в позиция на важен играч, който може да пренареди енергийната карта на Балканите.
Турската страна има амбиция да разшири коридора „Странджа-1“, през който България получава доставки, с цел износ на 7-8 милиарда кубични метра газ в бъдеще. Според експерта това би било полезно за България само при две условия: ниски и конкурентни такси за пренос и гаранция, че страната няма да се превърне в „троянски кон“ за руски газ, преминаващ през турската инфраструктура.
Бъдещето на енергийното партньорство остава обект на анализ, докато се очакват по-конкретни детайли за параметрите на „замразеното“ споразумение.
