България е сред водещите страни в Европейския съюз по брой хоспитализации, а данните показват, че все повече хора преминават през болнично лечение. Това коментира старши икономистът Петя Георгиева в предаването „Пресечна точка“ по NOVA.
Висок брой хоспитализации
По думите ѝ ситуацията е повод за сериозен размисъл върху ефективността на националната здравна система.
Само през 2025 г. в страната са отчетени 2,6 милиона хоспитализации при население от около 6,5 милиона души. Анализът на 20-те най-често използвани клинични пътеки показва, че България е на първо място в осем от тях спрямо останалите държави членки на ЕС. Разликата с втората страна в класацията често е между два и два и половина пъти.
Георгиева заяви, че няма основание да се твърди, че българите са „четири пъти по-болни от средния европеец“. Според нея проблемът е системен, а не здравословен.
Основната причина за масовия прием на пациенти според нея е начинът, по който се финансират болниците. Тя посочи, че моделът е организиран така, че всяко лечебно заведение получава средства чрез клинични пътеки, което създава натиск да се приемат повече болни, за да се осигури бюджетът.
Като пример за излишен болничен престой Георгиева посочи операцията от катаракта. Докато в Европа процедурата се извършва амбулаторно, в България близо половината от пациентите се приемат в болница, за да бъде изпълнена клиничната пътека.
Въпреки че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса расте и вече надхвърля 5 милиарда лева, икономистът критикува начина, по който се управляват средствата. По думите ѝ бюджетът не се използва като фискален инструмент, а основният въпрос е как парите да бъдат изразходвани.
По отношение на лимитите за болниците тя припомни, че след отмяната им от Конституционния съд те вече са въведени отново чрез промени в Закона за здравното осигуряване.
Георгиева акцентира и върху дигитализацията като инструмент за контрол. Според нея технологичният напредък дава възможност на пациентите да следят дали някой не използва тяхното ЕГН за фиктивни хоспитализации. По-високата прозрачност, по думите ѝ, е ключова за ограничаване на злоупотребите в сектора.
