След решението на Великобритания да ограничи достъпа до социални платформи за най-малките, темата навлезе и в България. Учители, директори и психолози твърдят, че социалните мрежи влошават концентрацията и резултатите на учениците.
Дебат за влиянието върху децата
Според Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование, разликата между днешните ученици и тези отпреди 15 години е очевидна. По думите му децата вече не могат да се съсредоточат върху текст или задача повече от пет минути. Той предлага строги регулации, включително дигитални портфейли за проверка на възрастта на потребителите. Макар подобни прегради да могат да бъдат заобиколени, според него те биха били важна бариера срещу ранния достъп.
Психолозите предупреждават, че децата са особено уязвими, защото рационалното им мислене още не е напълно развито и не може да балансира притока на допамин от социалните мрежи.
Психологът Александра Петрова посочва, че децата получават удоволствие твърде лесно, без усилие. Според нея това води от активно любопитство към пасивно възприятие. Младежи често признават, че се чувстват част от процеса на „brain rot“, при който не искат да мислят критично, защото информацията е само на един клик разстояние.
Проблемът засяга не само обучението, но и социализацията. Наталия, майка на две деца без достъп до социални мрежи и смартфони, казва, че те срещат трудности в училище. Синът ѝ споделя: „Другите седят и играят на телефоните си, а аз не правя нищо.“ Това поставя родителите пред избор между дигиталната изолация и академичните успехи на децата им.
В България се обсъжда законодателна забрана на социалните мрежи за лица под 16 години. Предстои да се види дали страната ще последва примера на редица европейски държави в опит да защити фокуса и психичното здраве на младото поколение.
