В 36 варненски имота са установени 104 незаконни сгради — масивни двуетажни къщи, многофамилни кооперации, инженерна инфраструктура, трафопостове и канализация, изградени без необходимите строителни разрешения.
Незаконното строителство край Варна
Случаят с незаконното строителство в местността „Баба Алино“ край Варна надхвърля рамките на обичайните местни строителни спорове. След мащабната акция на МВР Варна станаха ясни реалните размери на застрояването — над 100 незаконни масивни сгради върху повече от 100 декара горска територия в непосредствена близост до природен парк „Златни пясъци“.
По свидетелства на живеещи в района вековни дървета са били изсичани, раздробявани на мулч или нарязвани на декоративни шайби и влагани в строежите. Камъкът и дървеният материал, добити от терена, са използвани за изграждането на селището.
Придобиването на терените
Според местни жители част от собствеността е придобивана чрез заменки на гори от района на Силистра. Посочва се, че практиката се използва за придобиване на скъпи парцели по Черноморието чрез занижени оценки и прехвърляне на ценни терени от държавата към частни инвеститори.
След това горските терени са били ограждани и е започнало мащабно строителство, което продължава с години въпреки сигналите за незаконна сеч и проверките на различни институции още от 2023 г. Остава неясно как десетки собственици са придобили там апартаменти и къщи с нотариални актове и издадени кадастрални скици.
Институционални въпроси
Допълнително напрежение създават твърденията, че достъпът на институции до обектите дълго време е бил ограничаван от частна охрана, а изградените имоти са били продавани чрез нотариални актове, кадастрални скици и удостоверения за търпимост, издадени при съмнителни обстоятелства от български институции и административни механизми.
Очакване за действия
Варненци очакват не просто спиране на строителството, а отговор на въпроса как е възможно цяло незаконно селище да бъде оградено и изградено сред защитени горски терени без своевременна реакция от държавата. Случаят „Баба Алино“ вече не е само местен проблем, а символ на сблъсъка между обществения интерес, опазването на природата и модела на безконтролното местно презастрояване.
