Данните на Националния статистически институт за 2025 г. показват сериозни демографски предизвикателства пред България. Към 31 декември населението на страната е 6 423 207 души, което е спад с 14 153 души, или 0.22%, спрямо предходната година.
Повече жени и застаряващо население
Статистиката показва отчетлив дисбаланс между половете. На 1000 мъже се падат 1080 жени. Мъжете са 3 088 245 души, или 48.1%, а жените са 3 334 962 души, или 51.9%. До 55-годишна възраст мъжете са повече, но в по-късните възрасти жените стават мнозинство.
Застаряването на населението остава водеща тенденция. Всеки четвърти българин е над 65 години, или 1 557 851 души, което представлява 24.3% от населението. Най-висок дял на възрастните хора има във Видин, Смолян и Габрово. Най-ниски стойности се отчитат в София и Варна. Средната възраст на населението е 45.4 години, като в селата тя е 47.7 години, а в градовете 44.6 години.
Към края на 2025 г. населението в трудоспособна възраст е 3 764 842 души, или 58.6%. Коефициентът на възрастова зависимост е 61.6%.
Показателят за демографско заместване, който измерва броя на младите хора, влизащи на пазара на труда, спрямо напускащите го, е 75. Най-благоприятни стойности има в София, Сливен и Варна, а в Кърджали и Смолян показателите са значително по-ниски.
България остава силно урбанизирана държава. В градовете живеят 73.9% от населението. Общият брой на населените места е 5 256, от които 257 са градове, а 4 999 са села. В страната има и 192 населени места без нито един жител.
Съществена част от населението е съсредоточена в шест големи града с над 100 000 жители. Там живеят 35.8% от българите. Най-малкият град е Мелник с 181 жители, а най-голямото село е Лозен с 6 671 души.
