На 26 април се навършват 40 години от аварията в Чернобил, най-голямата ядрена катастрофа в историята. Темата продължава да бъде обект на анализи заради отражението ѝ върху енергетиката и здравето. В ефира на NOVA екологът Генади Кондарев от сдружение „За Земята“, който е бил в забранената зона през 2015 г., коментира защо официалната статистика за жертвите е непълна и какви са дългосрочните рискове.
Непълна статистика и дългосрочен риск
По думите на експерта точният брой на загиналите не може да бъде установен. Радиоактивното облъчване е свързано не само с остри форми на левкемия, но и с редица онкологични заболявания и генетични аномалии, които могат да се проявят десетилетия по-късно. Кондарев посочва, че продължава да се среща с хора без фамилна история за определени заболявания, при които проблемите се появяват много години след инцидента.
Той подчертава, че по време на кризата през 1986 г. в България са действали двойни стандарти. Според него населението е било държано без информация и е консумирало потенциално опасни храни като спанак и марули, докато комунистическата върхушка е била защитена. Кондарев казва, че номенклатурата е разполагала със специална храна и вода от специални източници.
Екологът разказва и личен спомен от 1986 г., когато е бил на четири години. По думите му две жени са дошли при баба му и дядо му и са им прошепнали нещо, след което седмици наред не са го пускали на детска градина, а е пиел само сухо мляко, за да бъде предпазен.
При посещението си в Припят и района на реактора през 2015 г. Кондарев описва мястото като подтискащо. Въпреки че днес зоната е превърната в дестинация за ядрен туризъм, според него основните опасности остават.
Той предупреждава, че е важно да се носи маска, за да не попаднат в организма „горещи частици“, които могат да бъдат източник на радиация в продължение на години. Кондарев допълва, че горските пожари в района на Чернобил са особено опасни, защото вдигат радиоактивни елементи във въздуха и те могат да бъдат разнесени на големи разстояния.
