Професионалното прегаряне вече не е само личен проблем, а заплаха за икономическата стабилност на България. Според проучване на Българската стопанска камара годишните загуби за държавата и работодателите заради болнични, свързани със стрес, достигат 300 млн. евро. Експертите предупреждават, че без спешни мерки бърнаутът може да се превърне в глобална „пандемия“.
Икономическите последици от бърнаут
Данните, представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, показват тревожна тенденция. Около 40% от текучеството на кадри се дължи на прегаряне, а над 30% от грешките и злополуките на работното място са свързани с хроничен стрес и преумора.
Болничните листове заради стрес са със значително по-дълга продължителност от тези при други заболявания. Това допълнително натоварва социалните системи и намалява ефективността на предприятията.
Според изследователите традиционните управленски подходи вече не са достатъчни. Необходима е промяна в работната среда, която поставя психологическото благополучие на служителите на първо място. Сред основните причини за стрес са претовареността, кратките срокове и несъответствието между усилията и възнаграждението.
Проучване, обхванало 300 заети лица в проекта „Заедно за заетост“ в периода януари – март 2026 г., показва, че 73% от анкетираните са засегнати от бърнаут в различна степен. Сред най-застрашените са специалистите в маркетинг и продажби, ИКТ, човешки ресурси, туризма и производството.
Причините са различни според сектора. При маркетинг и продажби водещи са високите амбиции и зависимостта от външно одобрение. При ИКТ специалистите проблемът е сложността на задачите. В човешките ресурси основни фактори са липсата на автономност и неясните правомощия, а в туризма и производството — емоционалното напрежение и голямата отговорност.
По-уязвими към синдрома са младите хора от поколенията Y и Z, както и жените, посочват експертите от БСК.
Само около 30% от българските предприятия развиват сериозни програми за превенция на психичното здраве, като това са предимно големи фирми с чуждестранно участие. Експертите препоръчват гъвкави режими на работа, корпоративни програми с достъп до терапевти, уелнес пакети и ментален коучинг, както и организационна култура, основана на признание, ясна комуникация и автономия на служителите.
Според БСК борбата с прегарянето изисква преосмисляне на бизнес ефективността, при което хората да бъдат поставени преди процесите, за да се гарантира устойчивостта на българската икономика.
