Министър Трайчо Трайков и представители на Френско-българската търговска и индустриална камара обсъдиха ключови въпроси, свързани с енергийния сектор, индустриалните инвестиции и зелената трансформация.
Основните теми на разговора
Сред акцентите бяха добивната индустрия, енергийната сигурност, ядрената енергетика, новите енергийни технологии и възобновяемите източници. Срещата очерта и предизвикателствата пред бизнеса, както и възможностите за по-тясно сътрудничество между компаниите и държавата.
По темата за добивната индустрия представителите на ФБТИК поставиха въпроса за по-бърз преход от подписването на концесионни договори до реалното започване на експлоатацията. Министър Трайков заяви, че Министерството на енергетиката работи за прилагане на европейски практики за ускоряване и по-голяма прозрачност.
Той подчерта и значението на Фонда за сигурност на енергийната система за подкрепа на битови и небитови потребители и за стабилността на топлофикационния сектор. Обсъдени бяха договорите с Азербайджан за доставки на природен газ, както и шестмесечното удължаване на дерогацията за дружествата на „Лукойл“ в България, което осигурява предвидимост за рафинерията и вътрешния пазар на горива. По думите на Трайков новата отсрочка е предотвратила потенциална енергийна, икономическа и логистична криза.
По въпросите на ядрената енергетика бе потвърден ангажиментът на „Фраматом“ по действащите договори за доставка на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Държавата ще подкрепя участието на български компании в бъдещи ядрени проекти. В преговорите за нови мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е заложено максимално включване на местни фирми и работна сила, включително като подизпълнители в строителството, инженерните дейности, доставките и монтажа.
Обсъдена беше и трансформацията на енергийния сектор в контекста на ревизираната директива за търговия с емисии (EU ETS). Бизнесът изрази опасения за разпределението на средствата от Модернизационния фонд. Министър Трайков съобщи, че Европейската комисия е нотифицирала мерките на правителството за подкрепа на енергоинтензивните предприятия. Те включват инвестиции в енергийна ефективност, оползотворяване на отпадна топлина, внедряване на възобновяеми източници за индустриални нужди и решения за съхранение на енергия. Консултации със заинтересованите страни по Индикативната работна програма за 2025–2026 г. предстоят през второто тримесечие на 2026 г.
Голяма част от срещата бе посветена на възобновяемите източници. България развива проекти за помпено-акумулиращи водноелектрически централи, като вече са идентифицирани десет нови локации. Два от хидроагрегатите на ПАВЕЦ „Чаира“ вече работят и допринасят за баланса на електроенергийната система. Паралелно се оценява потенциалът за офшорна вятърна енергия. Инсталираните фотоволтаични мощности са се утроили спрямо 2022 г. и се очаква да достигнат 6 780 MW до 2030 г.
Срещата с ФБТИК очерта стремежа на България да съчетае енергийната сигурност, индустриалния растеж и прехода към по-чиста енергия. Трайков заяви, че държавата ще продължи да търси устойчиви решения и да подкрепя технологии, които създават нови възможности за бизнеса.
