Войната в Близкия изток и напрежението в корабоплаването през Ормузкия проток поставиха под въпрос стабилността на доставките на медикаменти в Европа. Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) публикува анализ за рисковете пред здравноосигурителната система в България на фона на глобалните геополитически промени. Темата беше обсъдена в ефира на „Твоят ден“ по Нова Нюз със здравния икономист Аркади Шарков и проф. Христина Лебанова, декан на Факултета по фармация към МУ – Плевен.
Зависимостта от Азия и логистичните предизвикателства
Основният проблем пред европейския пазар е силната зависимост от внос на активни вещества от Азия. По данни на Аркади Шарков около 45% от тези компоненти се произвеждат в Китай, а близо 25% в Индия. Напрежението в Ормузкия проток налага маршрутите да бъдат заобикаляни през нос Добра надежда, което забавя доставките.
Въпреки логистичните затруднения експертът подчерта, че към момента няма причина за паника. Европа има опит от кризата с COVID-19, а стратегическите резерви и наличните количества антибиотици са достатъчни, за да се гарантира сигурността на пациентите.
Друг фактор, посочен в анализа на ЕКИП, са бъдещите политики на САЩ, насочени към връщане на производството на американска територия, където няма регулация на цените на лекарствата. Това може да засили конкуренцията между пазарите и да насочи фармацевтичните компании към САЩ за сметка на Европа.
Според Аркади Шарков цените на лекарствата растат в световен мащаб, но благодарение на регулаторните политики на Европейския съюз този ръст все още не се усеща осезаемо в Европа.
Проф. Христина Лебанова припомни, че цените на лекарствата в България са строго регулирани и подлежат на ясен контрол. Тя подчерта, че при лекарствата в ЕС става дума за достъп до общ пазар и че България не се сравнява със САЩ, а с целия пазар на Европейския съюз.
Според нея ще бъде намерен механизъм за защита на пациентите, като много медикаменти имат алтернативи при евентуален недостиг на определени съставки. Аркади Шарков допълни, че въпреки добрата работа на ЕС е нужно преосмисляне на политиката по ценообразуване, за да се стимулира производството на континента и да се избегне рискът от недостиг.
