Очакваната наредба за медицинската помощ от разстояние, която трябваше да постави основите на телемедицината в България, предизвика напрежение между Министерството на здравеопазването и общопрактикуващите лекари. Според медиците новите правила налагат сериозна административна и финансова тежест и може да доведат до спиране на дистанционните консултации.
Спор за правилата
По думите на д-р Николай Христов, председател на регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари във Варна, проблемът е в погрешното разбиране за същността на телемедицината от авторите на наредбата.
„Те смятат, че това е отделен раздел от медицината, изискващ специфични учебници и тежка логистика, а всъщност това е най-обикновен начин на комуникация“, коментира д-р Христов. Той посочва, че според текстовете лекарите ще трябва да инвестират в сертифициран софтуер, абонаменти и поддръжка, а дейността ще може да се извършва само от лечебно заведение, а не от дома.
Най-сериозното притеснение е свързано с директната комуникация между лекар и пациент. Д-р Христов заявява, че ако наредбата бъде приета в този вид, лекарите ще бъдат принудени да изключат личните си телефони за медицински съвети, за да не нарушат закона.
„Телефоните ще останат само и единствено за записване на час“, казва той. Според новия ред дистанционната помощ ще изисква предварителен график за консултации, официална заявка от пациента и задължително писмено информирано съгласие за всяка телемедицинска услуга.
Медиците определят наредбата като „бюрократично безобразие“, което според тях застрашава системата. Особено спорен е текстът, според който не може да се оказва помощ от разстояние, ако тя застрашава здравето на пациента. Лекарите смятат, че това прави документа „мъртвороден“ и ги излага на риск от съдебни дела.
Въпреки че наредбата е насочена към модернизация, в документа липсва регламентация за заплащането на новите дейности. Заради това лекарите призовават Министерството на здравеопазването да преразгледа текстовете преди официалното им публикуване в „Държавен вестник“.
