Патриарх Даниил припомня скръбта на Христовите апостоли, които оплаквали доброволната жертва на Божия Агнец, унижението и страданията на своя Учител, Неговата кръстна смърт и погребение. Това били моменти на мъка от раздялата, негодувание пред неправдата, боязън от вражда и омраза, съмнения и неяснота за бъдещето.
Светлината на Възкресението
„Но изведнъж мракът беше озарен от светлина. Тъмнината се оказа безсилна да покори и обземе светлината“, подчертава той. Причината е, че Христос е възкръснал от мъртвите и „със смърт смъртта победи“. Той стана „за умрелите стана начатък“ и „всичко се изпълни със светлина“.
Патриархът пояснява, че Христовото Възкресение е повече от радост. То е Истината, която развенчава всяка лъжа, Пътят, който води към Дома на Отца, и Животът, който побеждава греха и смъртта.
Той поставя и въпроси към вярващите: какъв трябва да бъде отговорът на жертвена любов, какъв да бъде откликът на пасхалния дар и какво да се въздаде на Господа за всичките Му благодеяния.
Според патриарха отговорът е да се въздаде благодарение и да се живее според Божиите заповеди. Благодарността към Бога се изразява във всички дела, мисли, чувства и взаимоотношения — в смиреното понасяне на трудностите, вярата в спасителния промисъл, стремежа към духовно изправяне, милостта и милосърдието към нуждаещите се, разбирателството, съпружеската вярност, родителската грижа, искреността, честността, постоянната памет за Бога и молитвата. Важно е и съзнателното участие в живота на светата Църква.
Патриарх Даниил призовава вярващите да празнуват в чистота и истина, с пълна и несъмнена вяра във Възкресението Христово и в Неговия спасителен промисъл за хората. В края на посланието си той отправя благослов да се пази радостта на Възкресението като най-скъпоценен дар.
