Преминаването на България от лева към еврото до момента е имало ограничено и предимно еднократно въздействие върху потребителските цени. Това се посочва в официален аналитичен материал, публикуван в блога на Европейската централна банка (ЕЦБ). Според експертите на институцията опасенията за значителен инфлационен скок не са се потвърдили.
Инфлационният ефект остава ограничен
Въз основа на специализирани симулационни модели екипът на ЕЦБ изчислява, че ефектът от приемането на единната европейска валута на 1 януари 2026 г. възлиза на 0,3 до 0,4 процентни пункта. Анализаторите уточняват, че лекото повишение е съсредоточено основно в сектора на услугите, който често има по-силно местно измерение и специфики, улесняващи ценовите корекции от страна на търговците.
Данните по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) показват, че годишната инфлация в страната продължава да се забавя: от 3,5% през декември 2025 г. до 2,3% през януари и 2,1% през февруари 2026 г. Въпреки това на месечна база е отчетен ръст от 0,6% през януари, основно заради поскъпването на хранителните стоки и услугите.
Експертите отбелязват, че често има разлика между реалната и възприеманата инфлация от домакинствата. Тази тенденция се наблюдава в почти всички държави, въвели еврото, и се дължи най-вече на повишената чувствителност на потребителите към стоки от ежедневната кошница и на засиленото медийно внимание.
През януари 2026 г. в България възприеманата инфлация отбелязва най-значителния си спад от началото на пандемията от COVID-19 насам. Това потвърждава, че инфлационните очаквания на гражданите за следващите 12 месеца остават умерени.
Въвеждането на еврото е довело и до по-висока обществена подкрепа. Според данните одобрението за новата валута надхвърля 50% през януари и достига 54% през февруари 2026 г. Това е първото стабилно мнозинство в полза на еврото в последните години, което според ЕЦБ е в синхрон с опита на останалите страни от еврозоната, където първоначалните опасения бързо отстъпват място на спокойствието.
Експертите обаче предупреждават, че динамичната ситуация през 2026 г., включително външни шокове като конфликта в Близкия изток, може да окаже допълнителен натиск върху цените. Това би могло да затрудни разграничаването на ефектите от валутния преход от общите пазарни фактори в дългосрочен план.
