Административен хаос за шофьорите на линейки в България – глобите за висока скорост ги карат да губят ценно време
Шофьорите на линейки в България все по-често се сблъскват с проблеми при обжалване на глоби за превишена скорост. Въпреки че при изпълнение на служебните си задължения при спешни ситуации те често карат със скорост над разрешената, системата ги поставя в затруднено положение. Нарушенията, извършени докато автомобилите им светят със звукова и светлинна сигнализация, се считат за служебни, но това не премахва административните пречки. Шофьорите трябва лично да посещават КАТ при всяко нарушение, което усложнява работата им. Въвеждането на автоматични камери за скорост, които изпращат фишове без разлика дали линейката е била в спешен режим, допълнително усложнява ситуацията. Очаква се броят на административните процедури да се увеличи значително, което ще забави още повече реакцията при спешни случаи.
На входа на село Беловец шофьор от Спешна помощ е засечен със 144 км/ч при транспортиране на пострадало дете. Въпреки че при превишение до 50 км/ч фишът се обжалва служебно и отпада, при над 50 км/ч се превръща в акт, който изисква лично посещение в КАТ. Петко Петков, шофьорът, е трябвало да напише две възражения и да представи медицинска документация, за да избегне санкцията. Колегите му изразяват опасения, че автоматизираните системи ще направят тези процедури ежедневие, което ще отвлече вниманието им от основната мисия – спасяването на животи.
Статистиката показва, че около 70% от сигналите за спешни случаи са с червени кодове, изискващи незабавна реакция. В такива ситуации всяка минута е от значение, тъй като забавянето може да струва човешки живот. Въпреки това, административната тежест и необходимостта от лични документи и възражения натоварват психологически шофьорите и забавят реакцията при следващи спешни повиквания. С увеличаването на автоматизираните системи за контрол на скоростта проблемът се очаква да се задълбочи. Шофьорите настояват за по-гъвкави административни решения и по-добра координация между институциите, за да могат ефективно да изпълняват своята мисия – спасяване на човешки животи.
