Въпреки, че сферата на астронавтите се състои предимно от мъже, проучване на Европейската космическа агенция разкрива, че жените са много по-подходящи за пътуване в космоса от мъжете.
Космическите пътувания са среда, доминирана от мъже. Към днешна дата, само 12% от астронавтите са жени. И все пак, проучване на Европейската космическа агенция разкрива, че жените са много по-подходящи за пътуване в космоса от мъжете. Те имат по-ефективен метаболизъм и консумират по-малко ресурси. Включително и при излизане в открития космос, се казва в репортаж на „Дойче веле”.
Как е възможно астронавтите да правят космически разходки? Работата извън станция или превозно средство в космоса е едновременно трудна и опасна. Там, където се намира Международната космическа станция, е изключително студено и няма въздух.
Астронавтите могат да оцелеят в космоса със специални костюми, които на практика са като малки космически кораби. Една раница ги снабдява с въздух за дишане и премахва издишания въглероден диоксид. Костюмите са няколко слоя, трябва да са газонепроницаеми и да издържат на свръхналягане.
Външният слой е изработен от огнеупорен кевлар, покрит с алуминии. Костюмите предпазват от вакуума и студа, както и от микрометеорите и слънчева радиация. Специално бельо с тръби, през които тече хладка вода, предпазва космонавтите от прегряване по време на напрегнатата им работа.
Астронавтите тренират за космически мисии в специални плувни басейни. Подобно на водолазите, техните тежки над 100 килограма костюми. Имат тежести, които им позволяват да плават, подобно на условията в Космоса.
Международната космическа станция е безтегловна среда. Това е така, защото обикали около Земята толкова бързо, че центробежната сила и гравитацията се балансират взаимно. Пътува с 7 километра в секунда. Астронавтите се движат със същата скорост, но не го забелязват.
Физически погледнато извън станцията, те са в собствена орбита. Дори един малък тласък или движение може да промени тази орбита и да ги накара да се отдалечат като обектите, които астронавтите вече са изгубили.
Те не биха могли да се върнат сами, затова всички астронавти са привързани към своя космически кораб през цялото време. През 1984 година НАСА тества специални реактивни раници.
Те са разработени за мисии, при които астронавтите трябва да се отдалечат от своят кораб, за да заснемат сателити. При спешни случаи, астронавтите могат да запалят тласкащите устройства, за да стабилизират позицията си и след това да се върнат на кораба.
По време на дейността извън кораба на МКС, астронавтите са обезопасени с две връзки. Тези въжета са прикрепени към стълбове и дръжки, които астронавтите използват, за да се движат.
Когато променят позицията си, винаги трябва да бъде закрепен поне един ремък. За дълги разстояния астронавтите кръжат на роботизираната ръка до мястото на разгръщане. Специални платформи за краката ги държат сигурно на тяхното място.