Ето какво трябва да знаем за опасния Нипа вирус:
Вирусът Нипа (NiV) е зоонозен вирус (предава се от животни на хора) и може да се предава чрез замърсена храна или директно между хора. При заразените той причинява редица заболявания от асимптоматична инфекция до остри респираторни заболявания и фатален енцефалит.
Въпреки че вирусът Нипа е причинил само няколко известни огнища в Азия, той заразява широк кръг животни и причинява тежки заболявания и смърт при хората, което го прави проблем за общественото здраве.
Предаване
По време на първото признато огнище в Малайзия, което засегна и Сингапур, повечето човешки инфекции са резултат от директен контакт с болни прасета или техните замърсени тъкани. Смята се, че предаването е станало чрез незащитено излагане на секрети от прасета или незащитен контакт с тъканта на болно животно.
При последващи огнища в Бангладеш и Индия, консумацията на плодове или плодови продукти (като суров сок от финикова палма), замърсени с урина или слюнка от заразени плодови прилепи, е най-вероятният източник на инфекция.
Понастоящем няма проучвания за устойчивостта на вируса в телесни течности или околната среда, включително плодове.
Съобщава се също за предаване на вируса Нипа от човек на човек сред семейството и лицата, които се грижат за заразени пациенти.
Симптоми
Човешките инфекции варират от асимптоматична инфекция до остра респираторна инфекция (лека, тежка) и фатален енцефалит.
Заразените хора първоначално развиват симптоми, включително треска, главоболие, миалгия (мускулна болка), повръщане и болки в гърлото. Това може да бъде последвано от замаяност, сънливост, променено съзнание и неврологични признаци, които показват остър енцефалит. Някои хора също могат да получат атипична пневмония и тежки респираторни проблеми, включително остър респираторен дистрес. В тежки случаи се появяват енцефалит и гърчове, прогресиращи до кома в рамките на 24 до 48 часа.
Смята се, че инкубационният период (интервалът от инфекцията до появата на симптомите) варира от 4 до 14 дни. Съобщава се обаче за инкубационен период до 45 дни.
Повечето хора, преживели остър енцефалит, се възстановяват напълно, но при оцелелите се съобщава за дългосрочни неврологични състояния. Приблизително 20% от пациентите остават с остатъчни неврологични последствия като гърчове и промени в личността. Малък брой хора, които се възстановяват, впоследствие рецидивират или развиват енцефалит със забавено начало.
Процентът на смъртните случаи се оценява на 40% до 75%. Този процент може да варира според огнището в зависимост от местните възможности за епидемиологично наблюдение и клинично управление.
Лечение
Понастоящем няма лекарства или ваксини, специфични за инфекцията с вируса на Нипа, въпреки че СЗО е определила Нипа като приоритетно заболяване за плана за изследвания и развитие на СЗО. Препоръчва се интензивно поддържащо лечение на тежки респираторни и неврологични усложнения.
Естествен гостоприемник: Плодови прилепи
Плодовите прилепи от семейство Pteropodidae – особено видовете, принадлежащи към рода Pteropus – са естествените гостоприемници на вируса Нипа. Няма видимо заболяване при плодовите прилепи.
Предполага се, че географското разпространение на Henipaviruses се припокрива с това на категорията Pteropus. Тази хипотеза беше подсилена с доказателства за инфекция с Henipavirus при прилепи Pteropus от Австралия, Бангладеш, Камбоджа, Китай, Индия, Индонезия, Мадагаскар, Малайзия, Папуа Нова Гвинея, Тайланд и Източен Тимор.
Намаляване на риска от инфекция при хората
При липса на ваксина, единственият начин да се намали или предотврати инфекцията при хората е чрез повишаване на осведомеността за рисковите фактори и обучение на хората относно мерките, които могат да предприемат, за да намалят излагането на вируса Нипа.
