С повишаване на температурите се появиха и първите змии. В света се наброяват около 2500 вида змии, от които около една десета са отровни. В България няма представители на силно-отровните тропически змии. У нас има само 4 вида отровни змии – пепелянката, каменарката, два типа усойници.
Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига дължина до 80-85 cm. На цвят е пепелява (откъдето идва името й) – от бежова до светлокафява, с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. Пепелянката има рогче на главата си, което я отличава от усойницата. Тя е топлолюбива змия – среща се до 800-1000 m надморска височина по открити, каменисти места и сипеи, но също и по обрасли с храсталаци поляни. В горещите дни влиза във водата, за да се поразхлади. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне).
Усойницата (Vipera berus) е с най-широко разпространение в Европа, а също така е най-студоустойчивата змия. В България се среща във високите планини- над 700-800 m до 2500 m надморска височина. Достига на дължина до 70-80 cm. Най-често е сива до кафяво-сива на цвят, с характерни тъмни ромбоидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или Х-образна форма. През деня усойницата почива в скривалището си, а вечер излиза на лов за мишки и жаби. При среща с човек винаги се опитва да избяга и хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.).
Каменарката (Vipera aspis) е планинска змия, която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Има кафяв цвят с тясна зигзагообразна шарка на гърба. Предпочита топлите места- сухи, каменисти склонове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Каменарката е дневно животно и е активна целодневно през пролетта и есента, но прекарва горещите летни жеги скрита под камъните.
Как да разберете, че ухапването е от отровна змия:
– отровните змии са с триъгълна глава, значително по-широка от врата, вертикални зеници, късо, но силно тяло и много малки люспи по главата.
– зигзагообразна лента на гърба на змията – говори за усойница.
– характерно рогче на челото й – говори за пепелянка. сравнително късо и дебело за дължината си тяло, много къса опашка, главата е с добре изразена сърцевидна форма,има вертикална зеница и на върха на муцуната има добре оформено рогче от люспи.
– наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от множество зъби и има обикновено V-образна форма.
Отровата на отровните змии атакува преди всичко кръвообращението, кръвта, кръвните елементи и тъканите в близост до мястото на ухапване. Отровата на някои змии има способността да разрушава и белтъците в кръвта и червените кръвни клетки. Под нейно влияние стените на кръвоносните и лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функциите си. Това може да доведе до дихателна, сърдечна или бъбречна недостатъчност. Токсините увреждат мозъчните центрове, а също и периферните нерви. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 минути се появяват две ранички на разстояние от 0.5-1 см, които се обагрят в тъмнолилаво до черно и бързо разпространяващ се оток.
Симптоми при ухапване от змия:
Налице е силна болка на мястото на ухапването и оток, който може да обхване целия крайник, след което се проявяват общи симптоми като:
– чувство на страх, отпадналост, студена пот, главоболие, висока температура
– коремни болки, гадене, повръщане, диария
– затруднено дишане, сърцебиене, ниско кръвно налягане, червени петна по тялото, метален вкус в устата.
– в някои случаи, които са редки се наблюдават смущения в зрението, говора и равновесието, загуба на съзнанието.
При физически здрави възрастни хора в повечето случаи симптомите отшумяват сами до 2 – 4 дена.
Най-бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване. Колкото по-добре кръвоснабдено е мястото на ухапване, толкова по-бързо прониква отровата в тялото. Критично е състояниято на пострадалия, ако направи анафилактичен шок.
Реакцията на организма на ухапания зависи от няколко главни фактора:
– количеството и качеството на отровата;
– мястото на ухапването;
– теглото и здравословното състояние на ухапания;
– времето и вида на предприетата терапия.
– много зависи и от змията- отровата е в жлезите зад очите, в каналче към предните два зъба. Ако змията е яла съвсем скоро, там ще има по-малко отрова. Освен това за щастие тя не вкарва цялото количество при ухапване, само определена малка порция. Когато е гладна, змията е по-опасна, жлезата е пълна и пуска по-голямо количество отрова.
Неблагоприятни прогностични фактори при ухапване от змия:
– лошо здравословно състояние на ухапания;
– слаба имунна система (малки деца, стари хора);
– алергии;
– място на ухапването: глава, шия, коремна област, сърдечна област.
Какво не трябва да се прави при ухапване от змия:
– да не се прави опит за хващане и убиване на змии.
– абсолютно е забранено да поставяте противозмийски серум, тъй като риска от алергична реакция е много висок. Серумът може да се постави само в болнична обстановка от лекар. Освен това серумът не е еднакъв за всички змии, трябва да се установи какъв точно да се използва.
– не поставяйте турникет. Отровата се разпространява по лимфен и кръвен път и ако поставите турникет той няма да спре разпространението и, а ако е много стегнат ще намали достъпа на кислород до тъканта около ухапването и може да се стигне до некроза на мястото.
– не се правят никакви разрези на мястото на ухапването, особено при липсата в полеви условия на чист инструмент.
абсолютно противопоказано е да обгаряте ухапаното място с цигара или нажежен нож.
– не се изсмуква раната – има риск от пряко вкарване на отровата в кръвообращението през микроскопични ранички в устната кухина.
– да бягате, да викате, да извършвате резки движения.
– да не се приема алкохол и да не се дават успокоителни медикаменти.
– да не се прави агресивно охлаждане или затопляне на раната. Те са свързани с повишен риск от некротични усложнения.
– опасно е да ходите в планината с ниски обувки, особено по джапанки. Отровните ни змии са малки, до 80 см и дори да бъде настъпена, ако сте с високи обувки, шансът да ви ухапе е малък. Също така бъркането с гола ръка под камъни или в храсти за боровинки и малини, там където не си вижда крият много опасности.
Първа помощ при ухапване от змия:
– най-важното е запазването на спокойствие и ограничаване двигателната активност на пострадалия.
– при възможност огледайте внимателно змията с цел по-късната й идентификация.
– запишете точния час на ухапването, това е важно за лекаря, които ще наблюдава състоянието на болния след това.
– свалете всички пръстени, гривни, колиета и бижута или стегнати дрехи на пострадалия.
– ухапаният да бъде максимално бързо отведен в болнично заведение, като това става с минимум движения. Най-добре е да бъде носен, а ухапаният крайник (най-често ухапването става по краката) стои по-надолу от сърцето.
– дезинфекция на ухапаното място с алкохол или риванол, след това раната се превръзва със стерилна марля.
– ако болничното заведение се намира на повече от половин час до вас може да направите пристягаща превръзка на мястото на ухапването, като се започне по дистално от ухапването към по проксимално (от по далечния към по близкия край на крака до тялото). Никога не се бинтова около става, пръсти, шията, главата или тялото. Превръзката не трябва да е много стегната, тъй като нейната роля е да забави разпространението на отровата, но не и да спре дълбоката циркулация на кръвта в крайника. Правилно направената превръзка позволява под нея да се промушат два пръста. Обезопасен по този начин, крайникът може да остане не повече от 2 часа.
– крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата (при възможност да се шинира);
– върху превръзката на раната може да се постави малко лед или студен компрес, които свиват кръвоносните съдове и забавят придвижването на отровата.
– трябва да се следят жизнените показатели на пострадалия- неговия пулс и дишане. При необходимост да се започне кардио-пулмонална ресуститация.
– при алергичен шок (обикновено настъпва веднага или до 30 мин. след ухапването). Пострадалият не може да диша, ускорява се и отслабва (като сила) пулсът му, лицето е сиво-бледо, ноктите, носът, ушите, устните посиняват, избива студена пот. В този случай поставете пострадалия по време на транспорта легнал с повдигнати крайници или полуседнал (за да се улесни дишането) и постоянно наблюдавайте пострадалия по време на транспорта до болницата – да не би да изпадне в безсъзнание или да спре дишането му (в последния случай незабавно трябва да се започне изкуствено дишане).
– пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечение.
Как да се предпазите от ухапване от змия:
При излет сред природата (открити, топли и слънчеви поляни и скали) важна роля играе облеклото ви. Необходими са ви здрави високи обувки, панталон с дълги крачоли, пъхмати в ботушите и плътни чорапи. Дрехите ви да са свободни, а не прилепнали.
Като вървите се стремете да оглеждате района, през които ще минавате и вдигайте възможно най-много шум. Големи дънери, скали или камъни не се прескачат, защото влечугото може д а се е свило от другата им страна и да стъпите върху него. Добре е да не се движите сам сред природата, винаги с някои друг. Никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, тъй като има видове, които са майстори в преструването. В никакъв случай при излизане в природата не ползвайте аромати за тяло.
Ако сте в район, в който се срещат отровни змии, избягвайте местностите, които те обитават, защото най-сигурното средство срещу ухапване от змия е профилактика. Предварително разучете къде се намира най-близкият медицински пункт. Трябва да се знае, че най-вероятното време за среща с тях е пролетта, тъй като тогава по физиологични причини змиите са по-невнимателни и това увеличава възможността за срещи с тях. При среща със змиита не трябва да я дразните, а да й се даде възможност за отстъпление, тъй като те хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне).
