Защо можем да сънуване на повече от един език?

56
Колаж: Редакция "Нова Вест"

Сънят всъщност има много по-важна роля в изучаването на езици, отколкото се смяташе досега. Ако говорите повече от един език е много вероятно вашите лингвистични познания да се смесват в съня ви. Но как и защо мозъците ни измислят тези многоезични сънища – и могат ли те да окажат влияние върху езиковите ни умения в реалния живот?

Декодиране на езиците на нашите сънища

На пръв поглед може да не изглежда изненадващо, че много многоезични, които използват различни езици в ежедневието си, и дори хора, които тепърва започват да учат чужд език, използват тези езици в сънищата си. В крайна сметка езикът, който говорим през деня, обикновено се пренася и в нощта ни. Проучване на глухи хора и хора със загуба на слуха установи например, че те общуват насън чрез езика на знаците, както когато са будни.

Разгледани детайлно обаче многоезичните сънища разкриват по-сложна картина. Като начало, вместо произволно да възпроизвежда лингвистични откъси от нашето ежедневие, мозъкът ни изглежда ги смесва с всякакви дневни грижи, спомени и проблеми. Може дори да създава цели диалози на непознат, фантастичен език или на такъв, който сънуващият е срещал в будния живот, но не говори.

Много от нас категоризират езиците на сънищата си по определени начини. Свързват ги с човек, местоположение или етап от живота. Например, хората в съня си говорят езиците, които биха говорили в реалния живот, докато сънищата за детството обикновено са на езика от детството. Към идеята за общи модели обаче трябва да се подхожда предпазливо, тъй като са правени само няколко малки изследвания на многоезични сънища. В допълнение, езиците на сънищата може да са наслоени с въпроси за културата и идентичността.

Съществуват и сънища с езиково безпокойство, при които говорещият се бори да бъде разбран на чужд език. Например, трябва да хване влак или самолет, като се движи от една езикова среда в друга или търси думи в речника на съня си. Полска участничка в проучването съобщава, че сънува английска дума, която не може да разбере – „haphazard“ – след което я търси, когато е будна. Хърватски участник сънувал, че общува с непознат на италиански, немски и английски, преди да разбере, че и двамата говорят полски, и да се засмее с облекчение.

Изследователите на съня казват, че точната механика и функция на такива сънища са доста трудни за установяване, отчасти защото сънищата като цяло все още са доста мистериозен феномен. Това, което знаят със сигурност обаче, е как и защо мозъкът ни обработва езици и дори научава нови думи в съня ни, което хвърля поне малко светлина върху загадката на многоезичното сънуване.

Научаване на думи в съня

За да разберем връзката между съня и езика, нека започнем само с един език: вашия собствен. Може да мислите, че сте усвоили родния си език отдавна, но всъщност все още непрекъснато го актуализирате. Дори възрастните все още научават по една нова дума на всеки два дни на майчиния си език.

„Очевидно, когато сме деца, научаваме много повече нови думи, особено през първите 10 години от нашия живот. Ние всъщност правим това през цялото време, но просто не забелязваме“, казва Гарет Гаскел, професор по психология, който води лабораторията по сън, език и памет в университета в Йорк.

Когато научим нова дума, ние непрекъснато актуализираме знанията си около тази дума, докато не я разберем напълно, казва Гаскел. Той дава пример със „закуска“, дума, която повечето от нас използват уверено. Но когато се появи друга, подобно звучаща дума, тя може да поднови нашата несигурност около дума, която вече знаем.

Интегрирането на стари и нови знания се случва по време на сън. През деня нашият хипокампус, който е специализиран в бързото усвояване на информация, попива нови думи. През нощта той предава новата информация към други части на мозъка, където може да бъде съхранена и свързана. Това ни помага да изберем правилната дума във всяка ситуация.

Формиране на лексикон в мозъка

Този процес е по същество един и същ, независимо дали думата е на майчин или чужд език, според Гаскел. В случаите, когато говорим за полиглоти, чуждите думи също се съхраняват в този огромен умствен инвентар и се избират или потискат по подобен начин.

„Можете да си представите, че имате някакъв етикет в спомените си“, казва Гаскел. „Така че, ако имате умствен лексикон за немски и английски, всяка от думите, които знаете, ще бъде маркирана за езика и вие потискате половината от тези думи и се фокусирате върху другата половина, когато говорите.“

Процесът на интеграция и консолидация се случва по време на фаза, известна като дълбок сън или сън с бавни вълни. Тази фаза се характеризира с бавни мозъчни вълни и високочестотни трептения. Сложните сънища обикновено се случват по време на фазата на бързо движение на очите (REM).

„Някои хора твърдят, че REM сънят играе роля в целия този процес на консолидация и че ролята му е да подреди нещата“, казва Гаскел.

Знаем със сигурност, че освен да обработва информацията, постъпила през деня, нашият мозък може също така да научава нови думи, докато спи.

Марк Зюст е ръководител на изследователска група в Университетската болница по старческа психиатрия и психотерапия в Берн, Швейцария, който специализира в областта на неврологията и по-специално – изследва стареенето, съня и паметта. Той и неговите сътрудници създават псевдо-думи, като „tofer“, която да замести немската дума „Baum“ (дърво). След това те пускат тези двойки синоними на участниците в експеримента, докато те спят.

На следващата сутрин ги попитали дали „тоферът“ ще се побере в кутия за обувки. Този въпрос се сблъсква с едно съществено ограничение на научаването на нова информация, когато спим: обикновено не можем да използваме тази информация по съзнателен, явен начин, когато сме будни.

„Те не можеха съзнателно да възпроизведат това знание и да кажат „тофер означава дърво“, казва Зюст за участниците. „Те имаха по-скоро предчувствие дали е голям или малък предмет.“ Около 60% са отговорили правилно, че „тофер“ не влиза в кутия за обувки.

Най-важното е, че и двете думи – „tofer“ и немската дума – трябвало да се възпроизведат по време на сън с бавни вълни и по-специално по време на пик на бавните мозъчни вълни. Когато изследователите пропуснали пика, сдвояването не се получило.

Матю Корома – докторант от университета в Лиеж, Белгия, специализира в съня и познанието. Той е съавтор на редица проучвания за това как и кога се занимаваме с езика в съня си.

„По принцип посланието е, че можете да научите [думи на други] езици по време на сън, дори нови езици, които не сте чували преди, но го правите по много различен начин, отколкото когато сте будни“, казва той.

Първо, той и неговият екип откриват, че когато спим, все още можем да различим фалшивия от истинския език. На спящите участници едновременно е пуснат запис на истинска реч на родния им език в едното ухо и безсмислена, псевдореч в другото. Изследователите записват мозъчната им активност, използвайки електроенцефалография (ЕЕГ), докато това се случва. Резултатите от ЕЕГ показват, че мозъкът на спящите участници се фокусира върху истинската реч, а не върху фалшивата. Въпреки това, по време на интензивната на сънища REM фаза, участниците са склонни да изключват или потискат входящата реч. Корома предполага, че това може да е било, защото мозъкът се е фокусирал върху вътрешните процеси: „Когато сме дълбоко потопени в сънища, ние се изключваме от неща, които могат да смущават нашите сънища.“

В отделно проучване на екипа, на участниците са пускани японски думи в съня им, заедно със звуци, които подсказват тяхното значение. Например думата „inu“ (куче) се възпроизвеждала заедно с лаещ звук, а думата „kane“ (камбана) – заедно със звука на камбани. Различните думи се пускали по време на две различни фази на съня: лек сън и REM фаза. Отново изследователите записват мозъчната активност с помощта на ЕЕГ.

Когато се събудили, участниците успяват правилно да свържат думите, чути по време на фазата на лек сън, с подходящи картини. Въпреки това, когато се стигнало до думите, пускани по време на REM фазата, резултатът бил много разнороден, за да могат да се направят научни заключения.
„Винаги, когато изследваме REM съня, т.е. фазата, в която имаме най-интензивна сънна дейност, не можем да намерим солидни доказателства, че се случва обучение“, казва Корома. Той добавя, че това не означава, че не можем да се учим по време на тази фаза, просто са необходими повече изследвания, за да се разбере дали е възможно.

Стимулиране на ученето през деня

Всичко това означава ли, че можем без усилие да учим японски в съня си?

„Определено, не. Всъщност може да има обратен ефект, като наруши почивката ви“, казва Корома. Той също така посочва, че в проучването участниците са научили думите много по-бързо, когато са били будни, отколкото когато са спели: „Много по-ефективно е, когато човек е буден.“ Освен това участниците можели да използват новите думи по-уверено, защото ги били научили съзнателно.

„Сънят е по-скоро за възпроизвеждане, а не за придобиване на нови езикови познания“, казва Корома. „Това е интерактивен процес, той е допълващ се, което означава, че учите през деня, а по време на сън сортирате тази информация.“

Има ли други начини, по които можем да използваме съня, за да учим езици?

„Най-добрият начин да го направите вероятно е да научите нов език преди да заспите и след това да си пуснете някои от думите, които току-що сте чули, докато спите“, казва Корома. „Ако си ги пуснете достатъчно тихо, това ще повиши вашите способности за учене. Но ако си ги пуснете твърде силно, ще се случи обратното. Има известна фина настройка.“

Зюст от университета в Берн препоръчва да изучавате нови думи през деня, а не през нощта, за да може да „се съсредоточите върху получаването на достатъчно сън. Тогава мозъкът ще направи това, което трябва да направи.“

Можем ли да решаваме проблеми на сън?

Що се отнася до потенциалната роля на многоезичните сънища в този нощен процес на обучение, изследователите са предпазливи.

„Много, много трудно е да се определи как многоезичните сънища могат да се впишат в това“, казва Зюст.

Това е отчасти защото главната цел на сънищата все още е неясна. Съществува идея, че те са по-скоро страничен продукт „от това, че мозъкът е активен и сортира паметта“. Това не означава, че сънищата са напълно несвързани с процеса на изучаване на език – просто те са може би следствие, а не причина.

„Напълно възможно е по време на многоезичните сънища мозъкът да се опитва да свърже два езика“, казва Зюст. „Но не можем да бъдем категорични по въпроса.“

Корома посочва, че REM сънят е свързан с решаването на проблеми и емоционалната регулация. По подобен начин сънищата могат да ни позволят да изпробваме нови думи или фрази в различни сценарии, предполага той, или да изследваме емоциите около езиците, които говорим.

Данута Габриш-Баркър, професор по психолингвистика в Университета на Силезия в Полша, стига до подобно заключение в анализ на сънищата на многоезични хора, предполагайки, че такива сънища могат да изразяват „страхове и желания“ относно изучаването на чужд език, включително копнеж по езикови знания.

Превод и редакция: Венета Николова