Според съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев, има спогодба между Европейския съюз и Северна Македония за безмитна търговия с агнешко месо и това води до дъмпингов внос – то е 30% по-евтино от българското.
Вносът на агнешко е инструмент на някои търговски обекти, с който се подбиват цените на българските производители. Той подчерта, че Северна Македония не спазва европейските регулации при използването на фуражи, ваксини и лекарства при отглеждането на животните. „Ние няма как да знаем и щом не спазват тези регулации, би следвало съответното месо да бъде с въпросителен. Това е една от предпоставките то да бъде наблюдавано под лупа. Липсата на такива регулации и по-ниският стандарт на производство и заплащане в Македония обуславят и по-ниската цена“, коментира Караколев.
Месото не влиза директно в България, а през Гърция като реекспорт, тъй като България няма одобрен пункт от Европейския съюз за внос на меса от трети страни, обясни той. „По регулациите на Европейския съюз, щом пратката е минала през европейска страна, тя няма изискване за щателни проверки. А гърците не се задълбочават в изследвания“, обясни съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
По думите му заради внос на агнешко месо от Северна Македония миналата година са останали нереализирани над 20 000 български агнета. Внос на живо агнешко месо има и от Румъния, но цените в северната ни съседка са почти идентични с тези у нас, допълни Караколев. Агнешкото месо в магазинната мрежа варира между 25 и 29 лева за килограм. „Във фермите цената варира между 9 и 12 лева, в зависимост от обема на търгуваната продукция. 1-1,50 лева е по-скъпо месото от производител в сравнение с миналата година“, обясни Караколев.
Той даде съвети при пазаруване на агнешко – то трябва да има приятен розов цвят. „Имаме сигнали, че в някои търговски обекти използват спрейове за създаване на по-свеж вид на месото. Тук вече контролните органи трябва да следят как това месо е влязло в обекта, дали е влязло като замразено“, предупреди Караколев.
По публикацията работи: Велислава Велева
